ИНТЕРВЮ: Защо е толкова важно да говорим с децата си за секс

0

„Сексуалното възпитание трябва да започва в ранна детска възраст, още преди пубертета“, казва сексологът д-р Златко Илиев. „В България хората си мислят, че това са твърде съкровени неща и оттам възникват куп проблеми.“

„Май ще си умра с тази идея – за програмата за сексуално възпитание в България“, казва не без горчивина сексологът Златко Илиев, който има 40 години стаж и е автор на няколко книги. Една от тях е „Сексологичен буквар“, който обяснява нещата по подобие на „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон. Книгата е изчерпана, но разговорите по въпроса продължават да са нежелани и неудобни.

ДВ: Плашат ли се хората от сексуалното възпитание, не искат ли децата им да са информирани? Все пак именно незнанието е най-добрата почва за оформяне на фалшиви и погрешни мнения.

Д-р Златко Илиев: Отношението към секса трябва да е като към всяка нормална физиологична функция – той е физиология, не е спорт. Но поради липсата на сексуално възпитание сексуалните контакти много често се надценяват, особено при българските мъже. Ние мислим, че чрез сексуалния контакт можем да се издигнем – в собствените си очи или в очите на приятелите си, което звучи много в ушите на нациите, където има сексуално възпитание. То означава информираност за сексуалното общуване и е особено важно за младите хора. Липсата на сексуално възпитание на практика ограничава човешкия мироглед – това са познания, свързани с биологията, с физиологията, с човешкото общуване и ако ги няма, намалява образованието като цяло. А в България дори лекари не са достатъчно информирани и не могат да отговорят на въпроси като например кога трябва да започне сексуалният живот, вреден ли е или не  онанизмът или откъде идва хомосексуалността.

ДВ: Сигурно Ви е омръзнало да повтаряте какви са аргументите в полза на сексуалното възпитание. Но нека да ги чуем още веднъж. И обяснете защо те остават неразбрани.

Д-р Златко Илиев: Сексуалното възпитание трябва да започва в ранна детска възраст, още преди детето да е в пубертета – по-добре една година по-рано, отколкото час по-късно. Когато някой е узрял за един въпрос, е узрял и за неговия отговор – например ако едно тригодишно дете пита как се е родило. Ако го излъжат, то няма да попита никога повече, а родителят веднага ще изгуби авторитета си като източник на информация по тези въпроси.

Принципно – според класификация на Юнеско – държавите се делят на четири групи, що се отнася до сексуалното възпитание: в първата то е задължително и се извършва по единна програма; във втората – има единна програма, но не е задължително; третата – в която бяхме, но отиваме към четвърта – е групата на т.нар. „доброжелателно мълчание“, т.е. ако някой реши да прави нещо в тази посока, не му се пречи, но не му се и помага. Четвъртата група държави са тези, в които сексуалното възпитание е забранено – най-често това са ислямските държави. А ние полека отиваме към тази група в момента. За съжаление, след отказа ни да ратифицираме Истанбулската конвенция, идеята за сексуалното възпитание май няма да се реализира и в училищата няма да бъде въведена единна програма за информираност в тази област.

Младите хора в България и до ден-днешен нямат точна информация по тези въпроси, макар да разполагат с интернет. А на политическо ниво липсва воля за въвеждането на подобна програма. Ние мислим, че това са твърде съкровени неща, които не трябва да се обсъждат, че човек трябва сам да стига до тях и оттам възникват куп проблеми. Например – доказано е, че ако няма сексуално възпитание, абортите са повече; изнасилванията са повече (защото липсата на сексуално възпитание води до надценяване на сексуалния контакт); наличието на сексуални несъвместимости по-често е причина за развод. Куп неща, които в държавите, където има единна програма, не съществуват.

ДВ: Когато Петър Берон пише своя „Рибен буквар“, го прави заради липсата на светско образование в българските училища и остава в историята. Как стоят нещата с Вашия „Сексологичен буквар“?

Д-р Златко Илиев: Книгата е предназначена за тийнейджъри, родители и учители – предлага информация от А до Я. Тя се прие много добре, наложи се допечатка на основния тираж – хората я купуваха и харесваха, имаше само положителни отзиви. Но за съжаление си остана само книга – не се стигна до катализация на процеса за единна програма, а наблюдаваме даже обратната тенденция – да отидем в четвъртата група държави, в които сексуалното възпитание е забранено.

ДВ: С какви странни случаи сте се сблъсквали, когато става дума за децата и „забранената“ тема? И не са ли все пак родителите тези, в чиито ръце е поверена материята?

Д-р Златко Илиев: Сексуалното възпитание се получава основно в два института – семейството и училището, а в България и семейството, и училището най-често мълчат по тази тема. Или ако решат да дадат информация, тя е закъсняла. В училището часове по сексуално възпитание няма, а родителите също не са наясно. Знам например за момиче с майка учителка, което се обърнало към нея за съвет при първата си менструация. Тя обяснила, но говорела неохотно за „тия женски работи“. Момичето оттам нататък не смеело да отвори дума и едва ли не изпитвало срам от физиологичното си развитие. И то в семейство на учител.

ДВ: Как си обяснявате това, че в България темата за секса се сдоби и с отчетлива партийна окраска? Каква според Вас е причината тази тема да се използва за пропагандни цели?

Д-р Златко Илиев: Липсата на информация напоследък редовно се използва и за политически цели – особено от популистки партии, които искат да създават страхове у избирателите си. Единият от тях е, че ако под някаква форма се въведе сексуално възпитание, което те наричат „джендърско“ възпитание, това ще навреди на децата. Всичко това няма нищо общо с науката, с възпитанието, със социалните контакти, но – това е политика, страховете се използват, за да се отрече например нещо друго като Истанбулската конвенция. С която за съжаление не само опозиционните партии в България, но и управляващите не са много наясно и не правят нищо в тази посока – нямат политическата воля в България да се въведе сексуално възпитание. Неведнъж за 33-те години на прехода съм разговарял с политици по въпроса, всички приветстват идеята, но не правят нищо. А и доста често се сменят.

ДВ: Защо говоренето за сексуалното възпитание или по-скоро срещу него стана толкова актуално? В Германия или във Великобритания това определено не е най-важният въпрос в медиите и въобще в разговорите между хората.

Д-р Златко Илиев: В тези държави по отношение на хомофобията нещата стоят доста по-различно – хомосексуалните хора не са отритнати и осмивани, не ги смятат за опасни за подрастващите. Тези хора са около четири процента и това не е малко, но това не е вирус, както мислят някои българи, и не е заразно. По същата логика някой може да каже, че хомосексуалността идва от космоса – един германец със сигурност би се смял много на подобно твърдение.

***

Д-р Златко Илиев е завършил Медицинския университет в Пловдив, където по-късно става преподавател по физиология. Със сексология се занимава вече над 40 години, автор е на няколко книги, свързани със сексуалното здраве и възпитание, като „Сексологичен буквар“ и „Физиология на любовта“.

Автор: Биляна Михайлова, Дойче Веле

Прегледана: 112065

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече