Георги Господинов: Разказването на истории е опитомяване на страхове

0

„Първото нещо, което написах, тръгна от един страшен сън, един кошмар. Този страшен сън се повтаряше доста често. Накрая се опитах да го разкажа на баба ми. Тя ме спря. По нашия край хората вярват, че страшните сънища не трябва да се разказват, за да не се пълнят с кръв, както тя каза.“

Това разказа писателят Георги Господинов в неделната вечер по време на 39-ото издание на Празници на изкуствата „Аполония“.

В първата част на литературната среща писателят представи участниците и написаното от тях в тридневния майсторски клас, който той води за втора година, а във втората, заедно с писателя Иван Ланджев, разговаряха за пътя на автора от първия му написан текст още като дете до успеха на романа „Времеубежище“, с който на 23 май тази година с преводачката Анджела Родел спечелиха Международната награда „Букър“.

„Струва ми се, че всеки, който е бил млад поет, трябва след това да върне жеста на следващите млади“, допълни той и уточни, че седемте участници са избрани с конкурс. Част от общите им занятия включват най-вече споделяне на опит, но най-важно в това да пишеш е да запазиш чувствителността, наивността и невинността си, обясни писателят.

„Ние пишем в самота, а някъде един човек чете в самота, в един следобед, и този човек знае всичко за нас. Ще видите колко от тези млади автори всъщност имат смелостта да пишат за себе си. Тези дни се упражнявахме и в тази смелост да влизаш в себе си“, заяви той и призова публиката да ги окуражи и подкрепи, като пожела след време всички да си спомнят, че са ги виждали и преди да получат „Букър“.

В майсторския клас тази година участват авторите Камелия Панайотова, Александър Арнаудов, автор на книгата „Биография на бездната“, Ани Динева, Христина Колева, автор на книгата „Нашите мои животи“, Михаела Илиева, автор на книгата „Рентгенова снимка на свободата“, Емилия Найденова и Анжелина Бъчварова, автор на книгата „Писмо от тамагочи“.

Господинов обясни, че всички те са родени в периода от края на 80-те до края на 90-те години и тяхното десетилетие са 90-те. Пред публиката те прочетоха свои текстове или стихотворения, написани в тези три дни и често, както уточни Господинов, за не повече от 10-12 минути. Творбите им бяха създадени в резултат на едно от трите основни упражнения, озаглавени „Моето име“, „Моят първи страх“ и „Годината, в която съм роден“.

В края на представянето Георги Господинов раздаде на всички участници дипломи, а те му подариха икона на Св. Георги с пожеланието той да е първият български Нобелов лауреат. Писателят им благодари за таланта с думите: „Когато човек пише, има нужда да открива други талантливи хора, за да си смалява егото и да се смирява.“

„Има нещо много хубаво и символично в това, че началото на септември тръгва от тук и че есените няма да са толкова страшни, когато изпращаме лятото от Созопол“, с тези думи Георги Господинов откри втората среща с публиката, която междувременно изпълни не само целия двор на Художествената галерия в Стария град, но и пространството около него. Разговорът бе воден от Иван Ланджев, автор на книгата „За неизбежната случайност“ (изд. „Жанет 45“), на която Господинов е редактор.

„Стана така, че този причудлив роман за миналото определи бъдещето на българската литература“, заяви Ланджев по повод „Времеубежище“, след което помоли Георги Господинов да се върне към първата си записана история от детството.

„Първото нещо, което написах, тръгна от един страшен сън, един кошмар. Този страшен сън се повтаряше доста често. Накрая се опитах да го разкажа на баба ми. Тя ме спря. По нашия край хората вярват, че страшните сънища не трябва да се разказват, за да не се пълнят с кръв, както тя каза.

Тогава реших да го запиша с първите криво-леви букви, които бях научил, в един тефтер на дядо ми. И така, когато записах този сън, се случиха две неща, които тогава не съм си давал сметка, но сега осъзнавам, че са важни за мен – никога повече не сънувах този сън и никога повече не го забравих.

Това беше цената на отмиването на страха. Записвайки, всъщност произвеждаме памет за страшните неща. Но, когато са записани, страшните неща вече не са толкова страшни – обезсилени са“, разказа писателят и допълни, че по някакъв начин разказването на истории е опитомяване на страхове.

„Провалът е естественото състояние на пишещия. Успехите са нещо извънредно, докато провалът е нещо, с което трябва да се свиква“, зави още Георги Господинов. Той обясни, че като дете майка му го води да покаже стихотворенията си на местен поет, който обаче не повярвал, че са негови. Тогава започнал да пише тайно, докато на около 22-23 години публикува първата си книга „Лапидариум“. За нея получава награди и започва да се среща с писатели, които дотогава само е чел и които са били щедри към него да забележат стихотворенията му, допълни писателят.

В тази връзка той обърна внимание на това колко е важно да познаваме големите имена от миналото. „Аз наистина вярвам, че прочетеното също ражда спомени. Неща, които сме прочели, могат да бъдат толкова важни в личната ни памет и биография, даже понякога по-важни от неща, които сме преживели.

Има такъв текст във „Всичките наши тела“. Затова и казвам, че сме стъпили на раменете на големите хора преди нас и, общо взето, по-късно сме си избрали общество“, коментира писателят.

Господинов сподели и че все още не е осмислил напълно спечелването на наградата „Букър“. „Притеснявам се, като чуя хубави неща. Но искам да благодаря на всички, които се зарадваха“, каза той, като допълни, че до последно „по български“ не е вярвал, че ще се случи. Като важно българско чувство той определи и характерното чувство за вина. „То ни води като невидима каишка и ти си по природа виновен. Обикновено казват, че си невинен до доказване на противното, а тук е – ти си виновен до доказване на противното“, заяви писателят.

Той се върна в спомените си около обявяването на наградата в Лондон, когато няколко дни преди това се среща с Анабел Маркова, съпругата на Георги Марков, която той цитира, че му е казала: „Ако Георги можеше да види, щеше много да Ви се зарадва“, след което се е разплакала. „Част от радостта беше, че това се случва в Англия, защото това е първата ми книга, преведена във Великобритания.

Всичките ми останали книги са преведени в Съединените щати. Част от чудото беше и че се случва в навечерието на 24 май. (…) Анджела Родел беше по американски щастлива, а аз по български бях по-обран и си казах: „Спокойно, и това ще мине.“

„В някакъв момент, на такова място, човек си мисли за езика, от който идва. Има удовлетворение от това, че може на този език да се пише така, че да не те е срам, да не се притесняваш, че може да разказваш за големи неща на малки езици“, наблегна още Господинов и сподели, че иска младите да запомнят, че на български език може да се говори за големите неща и за всичко, за което говорят на френски, английски и на други езици.

По думите му, най-хубавото от тази награда е, че е предизвикала радост за книга. В тази връзка той коментира и дискусията за това коя дата да бъде национален празник, като каза: „Хубаво е, ако сме готови да празнуваме на празник, който не е празник на кръвопролития, битка, на победа или загуба, на успешно въстание или успешна руско-турска война, а просто да имаш празник, който минава отвъд оръжието, отвъд онова, което всички сме и отвъд това, което в момента се случва с тази война.“

Иван Ланджев коментира, че „Времеубежище“ не е книга, която е писана с целта да бъде преведена и да влезе на големите пазари, а е книга, която предупреждава за „леката индустрия на паметта“, а не я продава. „Според мен едно от най-ценните предупреждения на тази книга е точно това разделение на лично и колективно минало. Възстановеното минало на отделния човек е творба. В него има нещо творческо.

Възстановеното минало на цели държави е търговийка от най-евтин порядък. И ние виждаме, за съжаление, как това се случва пред очите ни. Сбъднаха се дори най-абсурдните пародийни възстановки, които ти си описал.“

При тези думи Господинов си припомни история от едно негово четене в Германия, при което една от присъстващите жени в публиката го е упрекнала, че е очаквала да пише за други неща, при което той отговорил:

„Вие сигурно очаквахте да се поява в потури, с гайда и със забит в гърба кози рог, но дори в България хората се влюбват, женят, развеждат се и понякога дори умират от естествена смърт.“

„Когато говорим за клишетата, и двете страни носят вина. Ние не сме невинни“, заяви още писателят и обясни, че ние самите изработваме тези клишета. „В момента в света, в който живеем, има изравняване на болката, на тъгата“, коментира Господинов и допълни, че когато излиза романът му „Физика на тъгата“, се спира на това име, след като попада на изследване на „Икономист“, според което България е най-тъжното място на света. „След като романът излезе, си дадох сметка, че България вече не е най-тъжното място на света. Не че много е дръпнала, просто светът е станал много тъжно място. Когато говорим за българската тъга, тя не е само българска.

Светът някак се е изравнил след всичко, което ни се случи не само през последните две години. Тъгата стана общо място и това по парадоксален начин решава въпроса с клишетата. Когато сме в обща тъга, няма защо да продаваш своята на по-висока цена. Цинично е даже. В момента се води война в Украйна. Собственото ни нещастие, от какъвто и да е порядък, е несравнимо с това там. Така че нямаме право и на това клише“, каза писателят.

Той заяви също, че в писането никога не става по-лесно и всяка следваща книга те праща на друго ниво, където е по-трудно. „То е като с електронните игри. Отиваш другаде, но там е по-сложно и имаш по-малко животи“, коментира Господинов. Писателят отново се върна и към едно свое по-ранно изказване, че работата с талантливи други автори смирява егото, защото при срещата с толкова много хора човек рискува лесно да се самозабрави.

„Мисля, че не съм го направил. Няма да го направя и в следващите 50 години“, каза авторът. Той обясни, че радостта от другите е нещо, което ни липсва, а спечелването на „Букър“ го е накарало да се радва от радостта на другите хора. „Това е радост на втора степен“, заяви Господинов.

„Общности се градят най-лесно, особено тук, на основата на общност срещу нещо. Нещастието е много здрава основа да градиш къщата си и на Балканите това работи много силно, но да градиш общност върху нещо хубаво, върху съзнание на заедност, ми се струва важно“, наблегна писателят и определи срещи като тази в Созопол като „градене на невидими общности“. „Трябва ни памет за общност“, допълни Господинов.

Иван Ланджев прикани писателя да коментира и решението, на фона на неговия международен „Букър“, да бъде намалено държавното финансирането за преводи на българска литература на чужди езики, както и дали го тревожи сбъдването на част от най-мрачните предупреждения във „Времеубежище“.

„Кризата днес е такава, че ако нещо трябва да бъде спасено, то трябва да е културата“, каза Господинов и припомни свой предишен текст за невидимите кризи в обществото, които са екзистенциални и са най-вече от загубата на човешкото у човека.

„Когато даваме пари за култура или изкуство, държавата не финансира просто някакъв лукс. Литературата не е лукс и културата не е лукс. Културата е стока от първа необходимост. Също както хлябът“, заяви авторът. 

След като Иван Ладнжев припомни част от свое слово по повод 24 май, в което казва, че никой не помни кой е бил министър-председател по времето на Яворов и това ясно показва кое е приоритетът, във времето за въпроси от публиката оперната певица Александрина Пендачанска благодари на българския носител на „Букър“ за това, че никой няма да си спомня кой е бил президент по времето на Георги Господинов. Писателят отговори и на питания за това дали и каква музика е слушал, докато пише „Времеубежище“, както и кой е бил основният въпрос, накарал го да напише книгата.

Приканен да даде съвет как младите хора да бъдат накарани да четат книги, той заяви, че проблемът е, че и много от възрастните не четат, както и че той междувременно се среща с множество млади хора, които четат. „Ние вероятно не можем да ги накараме да четат нашите книги, но е хубаво и ние да четем техните книги, за да се срещнем някъде по средата“, допълни Георги Господинов.

Прегледана: 65445

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече