Екзорсист: Гоненето на демони не е само по филмите

0

Екзорсизмът е религиозна практика за гонене на демони, духове и други духовни въплъщения, свързани с дявола и злото. От древни времена тази практика съществува в редица религии и култури.

В християнството екзорсизмът се извършва от членове на църквата, които са духовни лица. Действията на екзорсиста се възприемат като лек, а не като наказание. Екзорсистите вярват, че хората, в които се е вселило злото, са жертви на манипулация от зли сили, които не носят отговорност за действията си.

В католическата църква екзорсизмът се извършва само от лица, които получават специално разрешение. Екзорсистите се обучени да различават въплъщенията на злите сили от съществуващи психически и физически заболявания. Според католическото разбиране, някои демони се крият дълбоко в душата и остават там в продължение на години.

Екзорсизмът влезе в световните новини преди две седмици, когато от Международната асоциация на екзорсистите разкритикуваха новия филм с Ръсел Кроу – „Екзорсистът на папата“. В лентата, за която се твърди че е вдъхновена от реални събития, Кроу играе екзорсист, който трябва да разследва обладаването на малко момче. По време на ритуала той разкрива вековна тайна на Ватикана.

Архиепископ Рон Фейл-Енрайт е главен екзорсист на Ордена на екзорсистите и Светият орден на Архангел Михаил. Това е международна организация, която извършва „демонични разследвания“ и оценка на нуждата от екзорсизъм в 24 държави. Отец Енрайт нарича това „Министерство на екзорсизма“. Главният екзорсист даде ексклузивно интервю пред Светослав Иванов в „120 минути“ по bTV:

– Според католическата църква, екзорсизмът се извършва по стриктни правила. Означава ли това, че преминавате през някакъв вид специална подготовка?

– Ние преминаваме през специално обучение. На работното място. Когато човек бива ръкоположен за свещенослужител, стане пастор, и проявява интерес към това служение, той се обръща към висшестоящия си епископ, който го насочва към ментор. Менторът е друг епископ, екзорсист. Всъщност пасторът става негов помощник. Така че обучението е без откъсване от служебните задължения. Продължава между 2 и 4 години.

– Помните ли първия път, когато бяхте призован като екзорсист? Какво се случи?

– Това се случи към края на 70-те. Тогава все още бях помощник на епископа. Помагах му. Имахме един случай през 1979 г. Поканиха ме да осветя един дом. Нямаше други свободни свещеници и изпратиха мен. Знаете ритуала – освещава се дома, имота.. И като отидох на адреса – видях, че това беше голям жилищен блок в един западнал квартал, наричаме ги Скид Роу – беднотия, повечето хора са наркомани, има насилие, какво ли не… За нас този квартал е много опасен. В блока живееха 200 семейства и в сградата – нещо като хотел – се натъкнах на нещо, което ние наричаме „демонично обсебване“. Нямах никаква представа какво ме чака там. Заведоха ме при едно момиче, което проявяваше симптоми на „демонично обсебване“. Аз изпаднах в шок. Там бяха бащата и доведената майката на момичето. Бях абсолютно неподготвен. Та ритуалът продължи цели четири дни. Помагаха ми членове на семейството. И към края на четвъртия ден, насред ритуала, който изпълнявахме за момичето – нейната доведена майка изведнъж се срина на земята и посиня! Спряхме ритуала. Извикахме линейка. Властите дойдоха да я закарат в болницата, но по пътя тя умря. Ужасни четири дни бяха. И не беше само демонично обсебване, но и демоничен набег. Навсякъде бъкаше от всякакви духове.

Та това беше един от първите извършени от мен ритуали. Но някъде през 1976 г., за първи път видях демонично обсебен човек с всичките му симптоми. Беше голям шок. Бях млад свещеник и бях с опитен екзорсист, който ми беше ментор, а аз само асистирах. Помощникът чете отговора от писанието от „Rituale Romanum“. В него има и отговори. Та вторият човек чете отговора. Стоя си там, чета отговора, екзорсистът си върши работата и за първи път в живота си станах свидетел на свръхестествено явление. Пред очите ми се появи. Жертвата си промени формата. Много трудно е за описване, но цветът на кожата й стана тъмно сив, а самата тя направо полудя. И трябваше да я завържем за рамката на леглото, за да продължим. Това обикновено го вижда човек във филмите. И ако филмът е наистина добре направен, то ще е само около 20% от истината. Защото в реалността умират хора.

– Как разпознавате и разграничавате демонско обладаване от психическо заболяване например?

– Правим специална оценка. В началото на 80-те години на миналия век съм изучавал така наречената „Процедура“. Процедурата включва цялостна оценка на жертвата. Обикновено ни се обажда някой член на семейството и иска посещение от свещеник. Първото нещо е да се изпрати екип за оценка. Екипът прави оглед на мястото, и след това пристъпва към обследване. Следва първи контакт – събеседване. То се състои от три основни раздела. Първият раздел, разбира се, е относно психичното здраве на лицето. Предистория и прочее. Имаме цял въпросник – около 60 въпроса. Втората част са физичните проявления, които се случват на мястото. След това оценяваме физическото състояние на лицето. Имаме си щатен психиатър. Той преглежда доклада за оценка и прави препоръки. Те са неразделна част от доклада за оценка. Докладът съдържа и записи, видео, документирани резултати от обследването. Процедурата отнема около 3 до 6 месеца. Преди да се одобри екзорсизъм.

Демоничното обладаване всъщност е изключително рядко срещано. Но като се случи, ние всички участваме. И поне двама свещеници и много други хора участват в процедурата. Та си е нещо много истинско. И ако човек никога не се е натъквал на него, не осъзнава, че то променя живота на човек.

Оценителите ни, които изготвят оценките, всичките са с дългогодишен стаж, повечето от тях са миряни. Ние обучаваме миряни за процедурата. И те я спазват – всичко се документира, правят събеседването с човека. И докладът им идва при нас. Ние правим оценката на базата на доказателствата. Дали наистина става въпрос за някакво демонично явление.

– Когато демон или зъл дух влезе в нас, има ли някакви ранни сигнали, които да са разпознаваеми?

– Да, има. В повечето случаи когато човек попада под някакъв вид демонично обсебване, започват да се наблюдават промени в характера и поведението му. Както и във всичко около него. Физическите навици се променят. Става напълно изолиран. При някои се стига до психичен срив под някаква форма. Ако някой е обладан, започват да му се случват много интересни неща. Свръхестествени неща. И около жертвата и вътре в нея. Променя се външният му вид. Мъж да се превърне в жена. И да стане напълно неузнаваем.

Друг интересен признак. Може тялото му да се тресе като в епилептичен припадък. Спира да мига. Не може да не примигва човек. На интервали от по 20 секунди. Инстинктивно примигваме с очи, за да овлажняваме очните си ябълки. Това е нормална човешка реакция. Обладан човек не мига с очи. Или пък ако някой изведнъж започне да говори няколко езика, без да ги е учил. Или пък почне да проявява свръхестествени способности, като например да хвърли с всички сили нещо много тежко или друг човек чак на другия край на стаята. С много малко усилие да го направи. Да стане изключително силен.

И други проявления около него в стаята може да има – предмети да почнат сами да падат от рафтовете на библиотеката. Или лампата да падне на земята. Или може би електричеството да започне да прекъсва. Или пък електрически уреди да спират без причина. Има много елементи на обкръжаващата жертвата среда. Много е интересно. И много страшно. Повечето от случаите са изключително конфиденциални, защото е толкова… толкова емоционално нещо. Много сериозно нещо е. И жертвите, и техните семейства преживяват голяма травма.

– А това застрашава ли вас по време на битката с демона?

– Да, има. При един от последните ритуали на екзорсизъм, които съм изпълнявал аз лично, беше на едно лице, още през 2013 година, едва не загубих живота си. По средата на ритуала невидимо създание се прояви като ме удари с видим предмет. Три удара ми нанесе отстрани. Не можех да дишам. След ритуала стана по-зле. Обадих се на личния ми лекар. Той ме прати на изследвания в болницата. Снимаха ме на рентген, прегледаха ме и установиха, че имах два литра кръвоизлив в сърдечната област. Точно където ме беше удряло създанието. Тази кръв беше дошла незнайно откъде. И бях в много тежко състояние. Десет дни бях в критично състояние. Лежах в болница цял месец, претърпях 3 операции. До ден-днешен докторите нямат представа откъде може да е дошла тази кръв. И как съм стигнал до това състояние.

Всичко това не може да се обясни – противоречи на законите на природата. Такива, каквито ги познават повечето хора. Извън тях е.

– Как звучи гласа на дявола? Или на злото? Как ще опишете неговия глас?

– В къщата или в помещението може да се чува глас, а да няма никого. Сякаш че гласът идва от стените. Като че ли има някой зад стената. И този някой крещи с цяло гърло. И говори какви ли не нецензурни неща. И ако докосне човек стената, усеща, че е топла и че трепери. Много неприятно, меко казано. Чували сме гласове, които идват отникъде. Чували сме гласове от средата на стаята. И налягане. Някакво налягане, което идва от центъра на стаята. И ако се доближи някой, направо го изблъсква към другия край на стаята. С огромна сила. В такива случаи се наблюдават студени и горещи места. И тогава знае човек, че вероятно си има работа с присъствие на демони. И ако е така, има цяла поредица от неща, които да се направят за оценка и документиране на явлението.

Опитваме се да документираме всичко, преди да вземем решение. Аз получавам доклада от оценката последен – както и всеки съответен епископ. Много силно разчитаме на нашите екипи за обследване на случаите. Много е тънка границата между психично заболяване и демонично обладаване. Дори само един човек да е жертва и да страда от тези симптоми, имаме поне 6 „следователи“, които отиват на място да разговарят с жертвата, докато другата част обследва дома, записва всичко. Събираме всичко това като доказателства, за да можем да вземем решение. Ако няма доказателства, а лицето още смята, че е обладано, а ние не можем да намерим нищо, то няма да извършим ритуал, защото, ако го направим, ако извършим ритуал за човек, който не е обладан или няма демонични проблеми, това би могло допълнително да ги тласне към психозата. Така че ако това се случи, повечето или ще се самоубият заради преживяното, или много от тях ще бъдат затворени в болнични заведения, заради поведението им. Но трябва да гарантираме, че се занимаваме с истинското нещо, че има демоничен проблем и че това, което правим, се върши за доброто на лицето. Това правим.

– Ако обладаният не вярва в Бог, можете ли да му помогнете?

– Да. Помагаме всекиму. Една от основните причини да се занимаваме с това, е да помагаме на хора, ние сме духовенство на изцелението. Ако човек се обърне към нас, дори да не е вярващ, да е атеист, но проявява симптоми на демонично обладаване, разбира се, ще му помогнем. Вижте, врагът ни е Сатаната. Той не се интересува коя религия изповядваш, в какъв храм ходиш. Работата му е да сломи човек и използва всички средства за целта. Различните демони в света са паднали ангели и работата им е да унищожат Божието Творение. Те го правят от отвътре. Взимат контрол и проявяват поведението си. Някои от жертвите започват да се порязват – самонараняват се с ножове или бръсначи, само заради вълнението да разрушат тялото. Понякога са толкова успешни, че кървят до смърт. Всичко е възможно и това е обикновено в сценария.

– Кое е най-мощното ви оръжие срещу злото? В ритуала, коя е най-силната техника?

– Ние се борим със свръхестествен враг. Врагът е невидим в повечето случаи и трябва да се научим да признаваме тази реалност. Използваме светите тайнства, светена вода, осветена сол, това са някои от оръжията, които използваме. Носим лилав епитрахил около врата като щит, ако щете. Показва защо сме там, какви са правомощията ни. Представляваме властта на Бога, пристъпвайки в това тъмно пространство, където се намира лицето. Трябва да сме подготвени и сме. Правя го вече 41 години и за това време съм извършил много ритуали на истински хора с истински демони. Никога не бихте повярвали какви неща сме видели. Наистина са умопомрачителни.

– Имали ли сте случай, при който демон или дух се е опитал да ви привлече, дори да ви се хареса? Да ви накара да го харесате?

– Може би говорим за демонично потисничество. Демонът посява идея в главата на човек. Ако човекът е в състояние, в което е отворен за тази идея, би действал по нея, мислейки я за своя собствена идея. Това е част от заблудата. Демоните я използват и ще ви убедят, че трябва да направите нещо, за да подобрите живота си, а всъщност е тъкмо обратното. Основната победа на демоните е да успеят да обладаят някого и да го направят така, че да го скрият. Логиката е, че Сатаната, демоните не биха казали „Ето ме, отче, елате, вършете си работата, няма да успеете, само си загубите времето“. Демоните обикновено не биха го казали. Те искат да останат скрити. Ако могат да останат скрити, могат да причинят повече вреди на жертвата. Следователно, това лице може да изживява личността на демона вътре в него. Ако е обладан от множество демони, говорим за много неща, случващи се в организма, той отслабва. Телата ни са много слаби, само кожа, кости и мускули – много са лесни за разрушаване. Също като вирус, но те нарочно ще се опитат да сломят човека и лицето, което е обладано, нямаме представа какво става, защото е в безизходно положение – действията, които се проявяват външно, идват от демона, който е вътре. Много страшен сценарий е. Всички настръхват.

Можете да го усетите и по кожата им – има друг допир, променя се текстурата. Ако си имате работа с рептил – това е доста добро описание. Ако някой някога е бил в морга и докоснете нечия кожа, ледено студена е, ще забележите сивкав оттенък. Те сякаш представляват мъртъвци. Ужасно преживяване.

– Гледат ни много хора. Някои от тях изобщо не вярват в демонско обладаване и такива неща. Какво бихте им казали?

– Бих им казал, че нашата вяра е, че всеки, които броди по света, е потенциална жертва. То може да се проявява само като поведение. Лошото поведение не е нещо, което Бог ни е дал. Ние сме добри по природа. Въпреки че първородният грях е част от целия сценарий, през който сме минали и сега просто оцеляваме. Добри хора сме. Определени неща се случват. Да речем поведението на серийните убийци. Те се мотивират от тъмнината. Мотивацията им е да унищожат не само човека отвътре, но да опитат да разрушат всичко около тях. Следователно демонът става много натрапчив за всеки наоколо, всеки ще бъде засегнат. Демонът ще знае историята на лицето, тайните му, и ще ги изкара на преден план в опит да разруши човека. Демоните са паднали ангели. Едната трета ангели, прогонени от Рая заедно с Луцифер в самото начало. Те се опитват да унищожат Божието Творение, нас, за да наранят Бога. Това е част от мотива им, това целят. Те са истинският ни враг и всеки ще бъде под прицел все някога в живота.

Прегледана: 98915

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече