Велики петък (Разпети петък) е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.
На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие (дори вода).
На утринната служба се четат дванадесет откъса от Евангелието, които разказват за страстите (от църковнославянски – страданията) на Исус Христос. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.
На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи Света литургия. На вечерна служба в храма се съпреживява Христовата смърт – изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата в средата на храма се издига „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови.
От 2010 г. с решение на правителството в България денят е неработен.
Във всички епархии на Българската православна църква сутринта се отслужват Царски часове и вечерня, като в центъра на храма се изнася Светата плащеница. Обикновено тя се поставя на маса и православните християни минават под нея за здраве, като получават след това от ръката на свещеника стръкче здравец. Вечерта се извършва Опелото Христово.
В деня, в който е бил разпнат Исус Христос, не се върши никаква работа.
Строго са забранени песните и веселбите.
Прегледана: 61320