Хомеопатията – скъпи хапчета, които не помагат

0

Голям и растящ пазар и милиони хора, убедени в ползите на хомеопатията. Числата са показателни – тук кризата е невъзможна. В Европа по данни от 2015 г. (данните не се осъвременяват достатъчно бързо), пазарът на хомеопатични продукти е възлизал на 1 млрд. евро, с 6% годишен ръст.

В България се разчита повече на този тип продукти, а хомеопатите са много повече в сравнение с Европа – около 25 на 100 000 души население при 8,4 за ЕС по информация на Европейската коалиция на хомеопатичните и антропософските медицински продукти.

На този фон конвенционалната наука е категорична – нито един от принципите, на които стъпва алтернативният метод на лечение, не е издържан научно и хората плащат, за да получават по същество гранули от захар без ефект извън плацебото. Защо официалната наука отхвърля хомеопатията и има ли оттегляне от нея в европейски страни с традиционно високо потребление?

Много богата колекция от официални становища и документи на научни академии и медицински власти от целия свят представи в книгата „Хомеопатията днес“ през 2022 г. акад. Иван Юхновски – бивш председател на Българската академия на науките и активен участник в дебата за рисковете от хомеопатията. В сборника се проследяват критично принципите, на които стъпва хомеопатията и се представят редица свидетелства за липсата на доказан ефект. Учените са категорични, че при по-сериозни заболявания отказът от традиционна медицина в полза на хомеопатията е много опасен. Има и цели държави, в които хомеопатията се разпространява бързо заради ниската покупателна способност, по-ниските цени и липса на информация сред населението, което подкопава здравната система, изтъкват учените. 

Научни принципи или догми 

Множество са официалните документи, които отхвърлят като научно неприемливи принципите на основаната от Самюъл Ханеман (1755 – 1843) система за лечение. Хомеопатията стъпва на пет основни принципа:

– принцип на подобието – според който болестта се лекува с лекарство, което може да предизвика същото страдание;

– принцип на изпитването върху здрави хора – лекарствата се тестват върху здрави хора и ако проявят симптоми, се приема, че ще бъде подходящо за хора със същата симптоматика;

– принцип на малката доза – разбирането е, че колкото е по-разредено, толкова по-ефективно е лекарството;

– принцип на потенциониране – ефектът при разреждането нараства при продължително разклащане;

– принцип на индивидуалното лечение – много хомеопати консултират индивидуално пациентите си за избор на най-подходяща терапия. 

Тези принципи са извеждани в епоха преди химията и физиката да открият свойствата на молекулите, когато учените са вярвали в безкрайната делимост на материята. По същество в момента те са просто преднаучни умозрителни догми, се изтъква в меморандум на руската академия на науките от 2017 г.

Учените са категорични, че в свръхразредените разтвори не се съдържа почти нищо. В публикацията си „Шюслеровите соли – опасна заблуда“ проф. Иво Иванов на свой ред дава следния пример – предлагана на пазара сол, разтваряна по хомеопатичния метод, предвижда степен на разреждане 1 към 1 000 000 000 000. Какво означава това? Представете си да разтворим една песъчинка от плажа – приблизително 1 mg във вода от 5000 варела по 200 литра или приблизително 1000 тона, обяснява ученият. По този метод е разреден и предлаганият на пазара продукт. „Едва ли има метод на аналитичната химия, който да открие и докаже съответните йони в този супер-свръх-разреден разтвор, посочва Иванов.

На аргумента, че в свръхразредените разтвори не се съдържа почти нищо, хомеопатите противопоставят друг недоказан за науката принцип – паметта на водата. Тук се изхожда от предложена от имунолога Жак Бенвенист възможност водата да помни. Така разтварянето не пречи, защото пази паметта за предходното състояние, се смята в хомеопатията. Това категорично е отхвърлено от науката. Доказан факт е, че между водните молекули съществуват водородни връзки, но те се преместват на няколко пикосекунди – 10 на минус 12 степен. Тоест водата няма дългосрочна памет – в нея се извършват постоянни процеси на разпад и образуване на групи от молекули. Опитът на хомеопатията да докаже обратното към момента са неуспешни. Нещо повече – аргументът за паметта на водата не засяга едни от най-разпространените форми на производство на хомеопатичните продукти – гранули и таблетки, изтъкват учените.

Индивидуалният избор на препарати също се оборва от учените с аргумента, че на практика свръхразредените препарати не съдържат активното вещество, описано в тях, и представляват едно и също празно хапче. Плацебо ефектът тук е голям. Остава обаче въпросът защо е необходимо да се плаща за нещо, което по  същество представлява празно хапче, изтъкват учените.

Свръхдоза за убеждение

За да докажат твърденията, че в хомеопатичните продукти не се съдържа почти нищо, са провеждани множество кампании по публично предозиране с такива продукти. Най-известна е кампанията 10:23 на Merseyside Skeptics Society и белгийската скептична организация SKEPP от 2010 г., когато на редица места по света е организирано предозиране с препарати, за които се счита, че ще бъдат опасни при големи дози. Подобна кампания провежда в България през 2012 г. физикът Ивайло Славов. Той изпива 280 хапчета – по 80 топчета от опаковки с пчелна отрова (към която е алергичен), беладона и арника и още 40 таблетки „Седатиф ПС“. „Когато пиете едното нищо, не може да очаквате друг ефект освен психологически предизвикан от типа на плацебото“, разказа тогава физикът. 

Мащабна реклама и слаби регулации 

В медицината и науката има все повече изследвания за липсата на ефект от хомеопатията, но ограничаването на този пазар е трудно благодарение на агресивната реклама и слабите регулации. Действията на научната общност все пак не остават без резултат. От януари 2021 г. Франция спря да финансира с публични средства хомеопатични продукти, въпреки че те са много популярни в страната. През 2018 г. подобна политика е обявена и в Испания, като правителството на Педро Санчес си поставя за цел тези алтернативни подходи да излязат от университетите и здравните центрове. Приема се и решение за етикетиране, според което на продуктите трябва да е изрично посочено, че нямат одобрени терапевтични показания. Много цитиран в тази посока е Австралийският доклад от 2015 г., който анализира 225 изследователски труда, за да излезе със заключение, че няма здравно състояние, при което да има надеждни доказателства за ефект от хомеопатията. Този много изчерпателен доклад е атакуван, като в момента тече проверка на омбудсмана.

У нас рекламата е хем забранена, хем позволена 

У нас Законът за здравето категорично забранява всички форми на реклама на неконвенционални методи, сред които и хомеопатията, включително свързването им с профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация. В същото време Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина гласи, че рекламата е допустима само при лекарствени продукти, отпускани без лекарско предписание. Хомеопатичните продукти са такива и българската Изпълнителна агенция по лекарствата счита, че рекламата при тях е позволена. Опитите на група учени да получат изричен отговор защо нещо, забранено от закона за здравето, е позволено в друг закон, към момента остават без резултат. Миналата година множество учени настояха в писмо до МОН и МЗ да спре обучението по професия „Технология на хомеопатичните и фитопродукти“ в професионалните гимназии. През 2018 г. 65 учени настояха и за премахването на обучението по хомеопатия от медицинските университети. Срещу това предложение имаше много остра реакция, включително и заради големия брой хора, минали през такива квалификации и създадените университетски структури и курсове.

Автор: Таня Петрова, Сега

Заглавието е на редакцията.

Прегледана: 104505

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече