Защо Русия толкова си обича Ванга?

0

„Нищо не може да спре Русия“: Кремъл незабелязано пусна своето старо пропагандно оръжие, наречено Баба Ванга. Каква роля играе българската ясновидка в Русия, какво (не) е предрекла и защо така я почитат?

Коментар от проф. Ивайло Дичев за Дойче Веле

Наред с изтребителя „Сухой“ и ракетите „Искандер“, Кремъл незабелязано пусна и своето старо пропагандно оръжие, наречено Баба Ванга.

Както знаем, нейните пророчества чувствително взеха да нарастват след смъртта ѝ. Измести се незабелязано и фокусът им – от чудодейни изцеления и житейски съвети към голямата геополитика, където тя била казала, че Европа ще загине, а Русия ще пребъде и значи ние, българите, трябва да се държим за нея.

Руснаците и пророчествата на Ванга

Разбира се, руският интерес към великата баба пророчица не е само политически. Който е ходил скоро в Рупите, знае, че основният туристопоток е от руснаци – едни благоговеят в храма, други си купуват сувенирни бурканчета с чубрица и пчелен мед, трети се топят в локвите с гореща минерална вода, за която е предречено, че лекува различни неща. Неизброими са публикациите и филмите за великата българка, сред които сериалът „Вангелия“ отпреди десетина години, който се оказа един от най-успешните проекти на руския Първи канал.

Русия е известна с големите си културни различия: от една страна високо образован елит, от друга – суеверни маси, които дори мощната православна църква не успява да дисциплинира. Славянската пророчица поразява руското въображение с това, че е по християнски бедна, че е обикновена жена от народа, която говори грубо и невнятно, а понякога дори гълчи посетителите си. Вероятно персонажът им напомня с нещо на техните собствени „юродиви“ – онези съзнателно маргинални, дори налудничави светци, за чието странно поведение се предполага, че в него има дълбок духовен смисъл.

Парадоксална е тук ролята на комунизма, който на пръв поглед преследва всякакви отвъдности. От друга страна зад материализма на идеологията се крие невъздържаната вяра в чудото – във възможността да се прескочи „от царството на необходимостта в царството на свободата“, и то под ръководството на вожда, който е разчел знаците на съдбата. Ранните болшевики вярват, че комунистическата революция е не просто социален, а метафизически обрат, който ще промени човешката природа и ще победи смъртта. До едно време се опитват да постигнат чудесата с научни средства. Както например Лисенко, който опитва да превърне овцете в кози, като ги кара да живеят по чукарите. Или Иля Иванов, който по някаква причина решава да кръстоса човек и шимпанзе. Когато тази материалистическа тръпка преминава, на терена се връщат по-традиционни фигури като лечителката Джуна, която удължава живота до над 100 години (и е обявена за герой на социалистическия труд). Или Кашпировски, който сугестираше соцлагера по телевизията през 1980-те.

В този ред на мисли Ванга се появи тъкмо навреме: умиращите комунистически общества си търсеха нови чудеса, които изведнъж да ги изведат поне духовно пред загниващия материалистически Запад. Това, което висши партийни дейци като Людмила Живкова или Светлин Русев влагаха в нейния култ, беше предимството на местното, неразбираемото, древното – от което лесно се прескачаше към траките, към богомилите и въобще българщината. Все приятни за ухото неща.

Геополитическата употреба на пророчицата стъпва на тази ѝ местна слава, за да произведе други послания. Ванга наистина винаги е говорила добре за Русия, но това като че ли е елемент от общото ѝ, да кажем, верноподаническо отношение към властта – поне на мен не са ми известни нейни революционни прояви, а многобройните комунистически дейци, които са я посещавали, обикновено се държат ласкаво към нея.

Когато обаче легендата заживява свой живот, става възможно в нея да се вкарват нови и нови удивления. Двама братя в Америка ще бъдат ударени от метални птици. Курск ще е под вода. Е, вярно, че според нея светът трябваше да приключи през 2016, но нали това е хватката на пророчествата – като се „размине“ нещо лошо, викаме слава богу и забравяме.

Не се съмнявам в удивителната интуиция на Вангелия Гущерова. Имат я и други хора, но там очевидно става дума за нещо необикновено. Обръщам внимание на снежната топка, която образува легендата ѝ – от това как познала къде е загубената овца на баща ѝ до предсказанието, че единствената суперсила ще е Русия, бъдещ господар на света.

За разлика от френския си аналог, балканският ни Нострадамус не записва визиите си и в този смисъл те винаги се пречупват през спомена на едни или други нейни събеседници. Често се случва така, че записите, които един или друг екип опитва да направи, изчезват и тя самата го предрича, макар техниците да не виждат никакъв проблем. Чудно, удивително, само дето пак се налага да вярваме на разкази, идващи обикновено от хора, на които е познала нещо – останалите не са ни интересни.

Пророчествата винаги разчитат и на интерпретация. А за обяснение на сегашните събития се опитват да привлекат и Нострадамус: в едно четиристишие той бил казал, че „Големият горделивец“ ще нападне Европа. Но защо това да е Путин, а не примерно Ким – това явно го решава интерпретаторът.

През 1979 година Ванга била казала на руския писател Валентин Сидоров: „Всичко ще се размрази като лед, само едно ще остане недокоснато – славата на Владимир, славата на Русия“. Само че за Владимир Путин ли става дума или за Владимир Първи, княз на Киевска Рус? При второто тълкуване аз разбирам, че ще победи Украйна.

Или вземете предсказанието, че от разтопените ледове ще излезе страшен вирус. Дали това е истината за Ковид – оставяме на учените да решат. Но възможността топенето на ледниците да събуди някаква древна болест отдавна се обсъжда не само в научните среди, но и в холивудските филми. Ако се случи, значи, о чудо, Ванга е била права. Ако ли не – ами няма да е топ новина, ще забравим. Същото важи за земетресенията, които така или иначе всяка година се случват някъде по света, за водата, която може скоро да не достига и т.н.

А когато общественото мнение е настроено на този канал, няма как да не влезе в ход и политическата пропаганда. И ако в България са по-скромни и се ограничават с употребата на Ванга за възпитаване в благодарност и покорство пред Дядо Иван, руските дейци работят с много по-голям мащаб. В новия филм на Сергей Медведев „Ванга. Пророчества“ например научаваме, че светата баба е казала: „Големи страдания чакат Украйна. Ще менят царете (разбирай президентите) като ръкавици. Накрая ще дойде един зелен и весел (разбирай Зеленски), който ще я съсипе и страната вече няма да я има“. А Русия си остава център на „чиста и свята сила“ и „онези, които са се отвърнали от нея (това е като за нас), ще се върнат“. Ако се чудите дали санкциите ще подействат, няма защо да четете икономически анализи – Ванга още тогава го е казала: нищо не може да спре Русия, всичко ще бъде премахнато от пътя ѝ. Дето се казва – имаш чувството, че четеш българския Фейсбук.

Сякаш сме се върнали в Средновековието

Все по-често имам чувството, че сме се върнали в Средновековието, когато неподлежащи на съмнение пророчества ни заповядват как да се държим. Нали знаете този анекдот от живота на Ванга, когато предсказала на бъдещия си съпруг, че ще се ожени за нея. И той ще – не ще, се оженил за нея. Малко страшно, нали?

Днес огромни опашки се вият за поклонение пред кокал от пръста на св. Кирил и от реброто на св. Методий – и това векове след Калвин и Волтер. Но тази работа с вярата май вече не е същата. Ванга днес е не просто местен култ, а глобална сензация – друг неин късмет е да се роди (за разлика от Преподобна Стойна например) в епохата на медиите. Отваряте Ютюб и я виждате класирана сред десетте най-сензационни предсказания за 2022 година (тя никога не е предсказвала по години, но да не издребняваме). В някои версии има ядрена война, в други няма, в някои случаи Путин умира, в други оцелява. И така към глобализираната легенда се налепват нови и нови елементи. В сериала „Вангелия“ например руските автори съвсем целенасочено добавят посещение в Петричко на също така митологизирания Хитлер. Казала му „Не пипай Русия“ и той много се ядосал, но, както знаем, оказала се права.

В тази нова ситуация е трудно да се каже дали хората наистина вярват в това, което им се казва. То въздейства, защото се повтаря – както въздейства рекламата за Кока-Кола. А как да разубедиш някого за нещо, в което той всъщност не вярва? Нямам отговор.

Прегледана: 41560

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече