Майката на загинал в Украйна руски войник: Там е касапница

0

26-годишният руски войник Евгений загива край Киев още в първите дни на войната. Пред ДВ майка му признава, че в Украйна наистина се води война, но оправдава действията на Русия. „Там е касапница“, казва тя.

На 24 февруари Русия нахлу с оръжие на територията на Украйна, а президентът Владимир Путин нарече войната „специална военна операция в Донбас“. В тази война умират и руски войници, много от които, както и техните семейства, до последно не са знаели къде ги изпращат.

По данни на руското Министерство на отбраната през първия месец на войната са загинали 1351 руски военни. Но в действителност броят им може да е между 7000 и 15 000, каквато информация публикува вестник „Вашингтон Пост“, позовавайки се на високопоставен представител на НАТО.

26-годишният Евгений, който е служил с договор в руската армия и е бил с чин старши сержант, умира край Киев още в първите дни на войната. Никога преди това не е участвал в бойни действия – преди войната е служил в жандармерията, разпръсвал е митинги в Москва, след което е работил като кинолог. Както казва майка му Наталия (името е променено), до януари тази година дори не се интересувал от събитията в Украйна.

Макар че е загубила сина си, Наталия оправдава инвазията в Украйна – защото вярва на информацията на руските власти и на публикациите в руските държавни медии. Но поне смята случващото се там за истинска война, а не за „специална операция“. Ето какво казва още тя в интервю за ДВ:

ДВ: Как попадна синът Ви в армията?

Наталия: Той отиде в армията веднага след завършването на техникума. Попадна в специалните части на Главното разузнавателно управление (ГРУ). След това го прехвърлиха в друг град в специална част на разузнаването. Още тогава му предлагаха да подпише договор, но аз го разубедих – все пак специалните части се използват за най-горещите точки. Опита се да си намери работа в управлението на затворите, но не го взеха. След това реши да кандидатства за работа в полицията, но през това време го взеха като охранител. Работата не му харесваше и затова реши да постъпи в армията с договор.

Разбра, че в нашето градче ще идват хора от Москва, които набират военни. Взеха го веднага и така ни остана само една вечер да се простим. Той служеше в жандармерията, където много му харесваше. Издигна се, стана командир. Занимаваше се основно с разпръсването на митинги, но в един момент каза, че се е уморил и затова поиска да го преместят в киноложкия център към жандармерията. Междувременно се ожени, роди му се син, дадоха му служебна квартира.

ДВ: Как започна историята с Украйна?

Наталия: Беше краят на януари – 25-и или 26-и. Синът ми се обади и каза, че ги изпращат в Смоленск на съвместни учения с Беларус. Тутакси се запитах къде ли се води война в момента. Замислих се за Казахстан, но не и за Украйна. Едва на следващия ден разбрах, че и в Украйна е неспокойно. Казах на Евгений, че очевидно няма да го пратят в Смоленск. Продължих да търся информация и колкото повече търсех, толкова по-ясно ми ставаше, че заминава за Украйна.

Опитвах се да го разубедя, казвах му, че може и да не се върне. А той ми отговаряше: „Само си измисляш“. Не осъзнаваше напълно къде го изпращат. Или са им били промили мозъците с твърденията, че отиват на учение, или пък той наистина е знаел, но не е предполагал, че ще е такава касапница. Вероятно никой не е предполагал, че ще се стигне дотук- дори самият Путин. Очевидно нещата не са се развили по план.

Когато го докараха в ковчега, си казах, че е трябвало по-настоятелно да го разубеждавам. Той ме обичаше много и аз можех да го накарам да се откаже. Но пък като се захванеше с нещо, винаги го довеждаше до края. Ако са му дали заповед – никога няма да откаже.

ДВ: Чувахте ли се след неговото заминаване?

Наталия: Първо казваше, че всичко е нормално. Продължаваше да твърди, че е в Смоленск. След това се чухме още три пъти, но за не повече от минута – понеже искаше да звънне и на жена си. „Жив и здрав съм“ – и толкова. За последен път го чух на 24 февруари сутринта, когато започна всичко. Той ми каза: „Мамо, започна война“. Аз вече го знаех – бях гледала телевизия. И пак твърдеше, че е в Смоленск. А всъщност е бил някъде наблизо до летище Гостомел. В справката за смъртта му пише, че е загинал на 27 февруари, а на мен ми съобщиха за това чак на 8 март. Към обед ми звъннаха и ми казаха, че синът ми е загинал в бой край Ростов. Не знам защо ми казаха така – вероятно защото е бил в моргата в Ростов и проверена информация не е имало.

ДВ: А Вие самата разбирате ли защо започна тази война?

Наталия: Разбирам нещата така: ако не бяхме бомбардирали ние, щяха да ни бомбардират нас. Вероятно бомбардировките са били нужниНо нещо не е станало както трябва – никой не е очаквал такъв развой. А сега, когато загинаха толкова момчета, няма как да се спреш. Трябва да се върви нататък – до победата.

ДВ: Разбирате ли какво прави Русия в Украйна? За какво е воювал синът Ви?

Наталия: Смятам, че синът ми е воювал за нас, за Русия и за руснаците. За да можем сега да говорим с вас по телефона, да пием и да ядем. Мисля, че не е загинал напразно, а заради нас. За да живеем щастливо и да няма война, а над главите ни да не се сипят бомби.

ДВ: В Русия е забранено конфликтът да бъде наричан война. Вие като война ли го възприемате или като „специална операция“?

Наталия: Не, това не е специална операция – това е истинска война. Разбирам, че не бива да се казва. Но това е война – същинска касапница.

Автор: Оксана Иванова, Дойче Веле

Прегледана: 177480

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече