Архивите са живи: Красимир Дачев бил момче за всичко на Фатик

0

Представящият се за бизнесмен Красимир Дачев е пробутан в голямата игра от топ гангстера Исмет Шабан – Стария Фатик, и това дори не е велика тайна, съобщава alarma.bg. „Канадската ливада” сам се хвали как станал любимец на Тодор Живков и Пенчо Кубадински и „дясна ръка” на мафиотския бос от сирийски произход.

Днешният „бизнесмен“ в миналото е бил момче за всичко на топ мафиота Исмет Шабан

Всъщност, през 80-те и 90-те години на XX век Красимир Дачев е момче за всичко на Фатик, но и полицейско ухо, защото е докладвал на службите какво правят мутрите на боса. Причината е, че фамилията Фатик са били резиденти и затова под контрола на тайните служби на България, научи Alarma.bg.

А кой по-добре може да шпионира боса от неговата дясна ръка?

Източник на Alarma.bg напомни, че дори един от анонсите в книгата на Светослава Тадаръкова, вече Рудолф, за Красимир Дачев, гласи следното: „Защо напуска работата си като дясна ръка на Исмет Шабан – Стария Фатик?”

Според наш източник милиционерският син Красимир Дачев бил слугувал като юрисконсулт на закриляния от комунистическата власт контрабандист на оръжие, наркотици и автомобили сирийски турчин Исмет Рашид Тюркмен-Шабан, баща на подземния бос Фатик Исмет Шабан.

Бе новобогаташът се срамува/страхува от истината личи и от биографичните данни, дадени от самия Дачев. Във визитката му се вижда, че в биографията му за времето преди „демокрацията”, когато действат каналите за каптагон на Фатик под крилото на ДС, има голяма дупка.

Защо ли? Защото през 80-те години, преди да започне работа в Международната банка за търговия и развитие (МБТР), Дачев консултирал както Стария Фатик, така и фирми на разстреляния на 19 август 2003 г.осиновен брат на Илия Павлов – Филип Найденов – Фатик.

Този епизод от професионалната си кариера Дачев умишлено не оповестява в биографията си. Интересно е също така да се отбележи, че в CV-то, качено на сайта на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), където е зам.-председател, Дачев пише, че е получавал ордени и медали за заслуги през 80-те години на XX век.

Какви са били тези заслуги и кой през 80-те години по времето на развития социализъм на Тодор Живков работи за трафикант на наркотици, оръжие и автомобили като Фатик, че и да получава ордени и медали?

По същата линия ли Стария Фатик, бос на сегашния милионер, отворил вратата пред Дачев за големите схеми, е получил орден от Тодор Живков?

Според нашия източник школовката при Исмет Шабан постига своята цел – в началото на прехода Красимир Дачев е назначен за приватизатор, като му „зачисляват“ десетки предприятия, които по онова време генерирали около 50% от годишния национален доход на страна.

Говорим за времето, когато българската икономика работеше наистина на пълни обороти, категоричен е източникът на Alarma.bg.

Дали е случаен и друг факт – първата съпруга на приватизатора – Мая Здравкова Наничкова, вече носи фамилното име Озтюрк и преподава вътрешна архитектура и дизайн в Турция?

Вече разкрихме, че 72-годишният Красимир Дачев лъсна в афера с фалшифициране на документи, което според чл. 313 на Наказателния кодекс се наказва с килия до 3 години. Става дума за невярно деклариране на обстоятелства при вписване като член на орган на управление и контрол на търговско дружество посредством фалшиви документи. Т.е., Дачев си е приписал длъжности, които никога не е заемал.

Пример – в периода 16.08.2004 – 29.06.2005 г. Красимир Банчев Дачев ЕГН 500222**** е бил председател на Надзорния съвет на „Международна банка за търговия и развитие“ АД (МБТР), която е обявена в несъстоятелност с решение на Софийския градски съд от 29.06.2005 г. и е заличена с решение на СГС от 17.08.2007 г. Към датата на заличаване на банката остават завлечени кредитори.

Въпреки буквата на закона след това Красимир Дачев е вписан като член на Съвета на директорите и представляващ дружество „Колобър Холдинг“ АД на 14.05.2013 г. въз основата на представена от него декларация по чл. 234, ал. 2 от Търговския закон, заверена на 25.04.2013 г.

Така хитрецът е вписан като член на Съвета на директорите и представляващ дружество „АРУС Холдинг“ АД на 02.04.2008 г. въз основа на декларация от 03.12.2007 г.

В тези свои декларации Красимир Дачев декларира под страх от наказателна отговорност, че не е бил член на управителен или контролен орган на дружество прекратено поради несъстоятелност, за период от две години, предхождащи решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори. Къде е участието му в МБТР, където е бил дори председател на Надзорния съвет и как така е „забравил” да го спомене в декларацията?

За новобогаташа-ликвидатор на редица предприятия от българската индустрия бе извадена и друга неприятна истина – че зарибява бизнес партньори с фалшива биография.

В тези биографични данни беше записано, че синът на милиционера Банчо Дачев Банчев е бил ръководител „Корпоративни финанси“ в Международна банка за търговия и развитие (МБТР) и консултант на „Нестле” Швейцария, Американ Експрес, Америкън Игъл Корпорейшън – САЩ, СРС-САЩ.

За съжаление на назначения милионер, тази информация се оказа невярна.

Красимир Дачев никога не е заемал длъжността ръководител „Корпоративни финанси“ в МБТР. Всъщност, през 90-те години на ХХ век Красимир Дачев работи като юридически консултант на повикване и като личен сътрудник в отдел „Корпоративни финанси“ в „Международна банка за търговия и развитие“ АД (МБТР).

Така стигаме до първопричината въобще някой в България да знае името на Красимир Дачев – митичния бизнесмен и мафиотски бос под крилото на комунистическата „Държавна сигурност” – Исмет Рашид Тюркмен-Шабан, познат повече като бащата на Фатик или Стария Фатик.

КОЙ Е СТАРИЯ ФАТИК и какво е работил за него „юрисконсултът” Красимир Дачев?

Сирийският турчин е въртял търговия с оръжие, наркотици, каптагон и според оперативните данни оттогава на МВР – и с крадени коли, като осъществявал транзита им през Турция и с личните си връзки ги доставял чак до арабските страни.

Името му и това на сина му се цитират в доклада на вътрешния министър Христо Данов от 1991 г. за структурата и дейността на Държавна сигурност. Исмет Шабан идва в България през 70-те години. Семейството произхожда от голям кюрдско-сирийски клан.

По това време той има смъртна присъда в Турция за комунистическа дейност, но успява да избяга в София и е обявен за издирване от Интерпол. У нас се свързва със структурите на ДС и работи с тях до 1989 г.

Името на Исмет Шабан Фатик се свързва с това на бившия зам.-шеф на Първо главно управление на ДС и ексвъншен министър Любен Гоцев. Твърди се, че двамата са идеолози на една от най-мощните структури, опериращи в съдружие в тази област – „Източноевропейска петролна компания“, макар че Любен Гоцев отрича да е имал общ бизнес с него. Седалището й е в хотел „Орбита“, точно срещу сградата на „Кинтекс”.

И нещо прелюбопитно – Шабан е бил собственик и на фирма „Сунимекс”. За заслугите си е награден от самия Тодор Живков с орден “Кирил и Методий” Първа степен. Синът му Фатик Тюркмен Шабан – Младия Фатик, е роден през 1963 г. в Истанбул. През 1992 г. приема името Филип Павлов Найденов с бащиното и фамилно име на бащата на шефа на Мултигруп Илия Павлов.

Тук изниква въпросът кои точно фирми на Фатик е обслужвал Красимир Дачев като юрисконсулт? И с какъв предмет на дейноност, поне официално, са били тези дружества? Време е прокуратурата да се заеме с бандитската приватизация и с главните герои в нея, един от които в момента е зам.-шеф на Българската търговско-промишлена палата.

Иначе Младия Фатик пристига в България заедно с баща си. През 1978 г. влиза за 4 г. в затвора заради автомобилна катастрофа, при която загива момиче. Очевидци твърдят, че след излизането си е разполагал с карта на ДС, която му давала практически неограничени права.

Фатик е свързан с почти всички бивши силови групировки и с босовете на подземния свят. Роднина му е изгоненият през 2001 г. като заплаха за националната сигурност бизнесмен Дениз Тюркмен – женен е за Мелтем – дъщеря на Исмет и сестра на Фатик. Истинското име на Дениз Тюркмен е Дмитрий Юриевич Цхондия.

Освен на Грузия той е гражданин и на Словения, и на Сиера Леоне. Обвиненията срещу него са, че е ръководел и контролирал престъпна групировка, която търгува незаконно с оръжие, пере пари от контрабанда по трасето Кавказ-Западна Европа, занимава се с изнудвания и грабежи.

През 1992 г. тогавашният министър на вътрешните работи Йордан Соколов уволнява директора на Централната служба за борба с организираната престъпност Тихомир Стойчев с мотив, че е забелязан да слиза от колата на Фатик. Стойчев обаче в книгата си „Лъжи в синьо” твърди, че Соколов всъщност му е наредил да открие разработка срещу Фатик и е искал от него да вкара Фатик в затвора, за да пренасочи каналите.

Стойчев посочва още, че през 1992 г. Фатик сам разкрил пред антимафиотите, че представител на „една велика сила” е направил опит да го вербува. Междувременно за Фатик действително се получавали от различни места сигнали, че поддържа връзка с лица, свързани с трансграничната контрабанда на леки коли.

Образувано е дело, но не са събрани достатъчно доказателства и срещу баща и син Фатик не са повдигнати обвинения. И по мегаделото за икономическата катастрофа на България двамата също не са привлечени като обвиняеми. Шабан остава в историята на българските тайни служби като емблематична фигура и дори мениджър на „Кинтекс”.

Името му се свързва неразривно с каналите за износ на каптагон. Действително каптагонът първоначално е записан в Единния международен класификатор не като наркотик, а като психотропно упойващо вещество, също както и амфетаминът. По онова време те не се водят наркотици.

В България е произвеждан нелегално, без лиценз, опакован е и под други имена като например „каптакола”. Изнасян е основно за арабския свят. Каптагонът действително притъпява чувството за болка и умора, изостря зрителните, слухови и физически реакции, и е необходим обикновено там, където се води война.

В арабския свят е имал славата и на афродизиак. Фармацевти казват, че от 1985-86 г. в Дупница каптагонът се произвежда и досега в България. Хапчето, което се произвежда нелегално тук, арабите го наричат „хафра” и го разпознават визуално по бледорозовия цвят.

И докато личният съветник на Тодор Живков – Костадин Чакъров споменава съвсем бегло за Стария Фатик, основал каналите за оръжие и каптагон на българските тайни служби, то разузнавачът Петър Христозов се е познавал лично с него.

И досега обаче бивши служители на Държавна сигурност упорито отричат скритият транзит да е включвал и наркотици и „Кинтекс” и тайните ни служби да са транзитирали по каналите и дрога. Петър Христозов обаче опровергава такива твърдения.

Още от турската преса в началото на 70те години на 20 век, през американската преса през 80-те години по времето на измислената „българска следа в атентата срещу Папа Йоан Павел Втори”, през публикации в британски издания в средата на 90-те години на, чак досега, се пише за това, за това скритата контрабанда на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, злато и сребро, и ред още стоки, е била официална държавна политика на България и е осъществявана от турци и араби, покровителствани и защитавани от българската Държавна сигурност.

Незаконният трафик на стоките е създаден по време на действието на забраните на КОКОМ и ги заобикаля, като директно не се съобразява с тях.

След 1989 г. без много шум контрабандните канали на Държавна сигурност бяха приватизирани. Въпросът е от кого? И дали лявата ръка на Фатик – Красимир Дачев, има нещо общо и с тази „приватизация”?

Архивите още пазят грандиозна измама на Фатик, която няма как да е убягнала от погледа на неговия юрисконсулт Красимир Дачев – грабежът на 1 МИЛИАРД лева, довел до фалита на една банка.

КАК ФАТИК ФАЛИРА БАНКА с помощта на своя екип

В началото на 90-те Исмет Рашид Тюркмен-Шабан и екипът му, в който влиза и сегашният изпран бизнесмен Красимир Дачев, завличат чували с пари през бизнеса с пуйки на фирма „Сунимекс”.

Ето какво пишат медиите за този грабеж през декември 1996:

Ямболска търговска банка, или превръщането на длъжниците в купувачи. Явно в тази банка се преплитат много интереси, след като при безнадеждното й финансово състояние има толкова желаещи да я купят, включително и ПЧБ, и Балканбанк, по времето, в което се намират на ръба на фалита.

Уникалното в случая с Ямболската ТБ е обстоятелството, че апетити към нея проявяват тъкмо най-големите й длъжници, които предлагат на Банковата консолидационна компания да откупят и банката, и собствените си задължения чрез цесионен договор, един наистина уникален прецедент.

Основен длъжник на Ямболската ТБ и пряк причинител на нейния фалит е изключително близката до БСП фирма „Сунимекс“ на Шабан Тюркмен – Фатик, получила необслужвани още от май и септември 1991 г. кредити в размер на един милиард лева.

На 9 ноември 1994 г. фирмата се обръща към министъра на финансите с предложение да изплати по-малко от половината от задълженията си, или 500 млн лв., срещу решение от страна на БКК да приеме офертата на партнираща фирма за изкупуване на държавното участие в Ямболската ТБ.

Партниращата фирма се оказва „Тюркмен естаблишмент“, която изпраща на 3 октомври 1994 г. предложение до Банковата консолидационна компания за откупуване дълговете на „Сунимекс“ при ориентировъчна цена 500 млн лв. плюс 10 на сто от събраните вземания над тази сума.

Точка трета от предложението гласи: „Преминаване на всички обезпечения на кредита в полза на купувача по договора за цесия.“ „Тюркмен естаблишмент“ подчертава също: „Познаваме състоянието на отношенията между „Сунимекс“ ООД и Ямболската търговска банка поради известното ви обстоятелство, че сме съдружници в дружеството.“

Последното е много меко казано. Защото и писмото на „Сунимекс“, и писмото на „Тюркмен естаблишмент“ са подписани от едно и също лице. Това е Шабан Тюркмен, мажоритарен собственик и президент и на двете фирми.

Той предлага на МФ и на БКК ни повече, ни по-малко от това да изкупи собствените си дългове към Ямболската ТБ чрез цесионен договор, при който той е и цесионер, и цезиран длъжник, и който предполага над 50 на сто отстъпка.

Пътьом Шабан Тюркмен се надява освен да се отърве от по-голямата част от дълговете си, да купи и самата Ямболска банка. Офертата е осъществена чрез трета, свързана с него, фирма „Сънифууд“ АД, която на 30 септември 1994 г. предлага на БКК да купи нейния пакет акции, като изрично се подчертава, че се предлагат по-добри условия от тези на ПЧБ.

„Офертата“ на Фатик трябва да е минала първо през ръцете на юрисконсулта Красимир Дачев

(Писмо от „Сънифууд“ АД от 30.09.94 г. до Банкова консолидационна компания АД и БНБ, в което се предлага фирмата да закупи пакета акции на БКК в капитала на Ямболска търговска банка. Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 49, а.е. 1424, л. 283)

Ограбването на една държавна банка с оглед бъдещото й приватизиране не е патент на Шабан Тюркмен, но опитът за въздействие върху БКК и МФ чрез абсурдното предложение за автоцесионен договор е наистина негово изобретение. И е още нещо – неопровержимо доказателство за безмерната наглост на обслужващите партокрацията кредитни милионери.

„Балканбанк” е в буквалния смисъл на думата опоскана от фирми на „Мултигруп“, в която участват не малък брой бивши офицери и агенти на Четвърто управление на ДС. Пряк причинител на фалита на Ямболската Търговска банка е Шабан Тюркмен, собственик на фирма „Сунимекс“, получила необслужвани кредити в размер от над 1 млрд. лева.

Същият е прочут търговец на оръжие и наркотици, обслужващ контрабандните канали на ДС и лично приближен на Тодор Живков.

През декември 1999 г. пък в „Капитал” излиза следната публикация като продължение на криминалната история:

Фирма, близка до „Сунимекс”, наскоро е придобила втората по големина кланица за гъски в България – ловешката “Авис”, съобщи осведомен източник, близък до предприятието.

„Сунимекс” вече е собственик на най-голямата по производствени мощности фирма за производство на гъши дроб (по данни на Държавния ветеринаро-санитарен контрол) – „Сънифууд” в с. Чубра, Бургаска област. Последната придобивка е станала, след като фирмата „Амон Ра”, регистрирана в Тутракан, е придобила контролно участие в „Авис” ООД, Ловеч, най-голямото по размер на активи дъщерно дружество на “Агрокомерс” ЕАД.

Според неофициална информация от Ловеч собствениците на „Амон Ра” сами изтъквали, че са свързани със „Сунимекс”. Затова се предполага, че работят в интерес на фирмата, придобила скандална известност преди време.

„Сунимекс” е създадена от бизнесмена със съмнителна репутация Исмет Тюркмен (Шабан), българин от сирийски произход, който почина преди повече от година. Синът му Фатик се смята за добре познат в сенчестите среди.

„Сунимекс” стана известна и заради невърнат кредит от Ямболската банка (погълната от “България инвест”), взет за строежа на фабриката в Чубра. От няколко месеца се твърди, че през юли тази година Майкъл Чорни е купил вземането на Ямболската банка от „Сунимекс”.

„Амон Ра” от няколко години е съдружник в „Авис”, след като е придобила дялове по схемата дълг срещу собственост (заради неплатена от гъшекланицата фуражна царевица).

Според запознати окончателното придобиване на контрол е станало след приватизацията на „Агрокомерс” (през юли) и след като през октомври купувачът “Инитиум” замести приватизираното дружество като съдружник в “Авис” (обнародвано в Държавен вестник).

Твърди се, че “Инитиум” впоследствие е прехвърлила участието си на “Амон-Ра”. Сделката засега не е отразена в Държавен вестник. “Това е фирмена информация, за която не бих желала да говоря”, заяви пред “Капитал” Пенка Тодорова, прокурист на “Авис”.

Според източници от Ловеч информация за разпределението на дяловете на “Авис” не може да бъде открита дори в данъчното досие на фирмата.

Формалният връх на айсберга при сделката за “Авис” е обикновена приватизационна драма, разиграла се при сделката за дружеството-майка “Агрокомерс”.

През август Агенцията за приватизация продаде 80% от капитала на дружеството срещу 100 хил. нови лева на “Инитиум” ЕООД, дружество на Кирил Радев Недев (бивш член на ръководството във фирми на Мултигруп – “Нора” АД, Ловеч, “Мултифешън” ЕООД и др.).

Другите кандидати са две РМД – “Агрокомерс 1999”, ръководено на Ради Недев (бивш управител на “Агрокомерс”, баща на Кирил Недев), и “Агрокомерс РМД”, на последващите шефове.

Сделката е сключена, без АП да разполага с консолидирания баланс (който отразява активите и на дъщерните дружества) на “Агрокомерс”.

Грешката знае и самата АП, защото на 11 ноември Захари Желязков, изпълнителен директор, е изпратил писмо до “Агрокомерс”, в което пише “моля да представите консолидиран баланс… и извлечение от инвентарния опис… моля да представите документи, доказващи собствеността върху придобитите с валутни кредити машини и съоръжения и документи, доказващи продажбата или прехвърлянето им на отговорно пазене в друго дружество”.

От баланса само на приватизираното дружество се получава доста неблагоприятна оценка, но ако се вземат предвид и активите на дъщерната гъша кланица “Авис” (на стойност близо два млн. нови лева), излиза, че купувачът е сключил твърде изгодна сделка при ефективно плащане в размер на 55-60 хил. лв. (50 хил. лв. брой и 50 хил. лв. чрез компенсаторните записи, които тогава се продаваха за 10-15% от номинала).

Ловешката гъшекланица променя оценката, защото в нея са съсредоточени машини, докарани от други дъщерни дружества на “Агрокомерс”. Оборудването е купено с валутен кредит отпреди 1989 г., отпуснат от Внешторгбанк, клон Цюрих, на обща стойност около 10 млн. швейцарски франка.

Заемът и досега не е върнат. Предприятието не е върнало и стар кредит към Българо-баварската банка, която води дело за откриване на производство по несъстоятелност за “Агрокомерс”.

Прегледана: 169510

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече