Халед Хосейни за Афганистан: Днес съм с разбито сърце

0

Писателят Халед Хосейни публикува във фейсбук профила си новината, че талибаните са превзели Афганистан. Авторът на „Хиляда сияйни слънца“ е роден в Кабул

Имам първа братовчедка в град Херат в Западен Афганистан. Израснахме заедно през 70-те години. Спомням си, че слушахме записи на винилови плочи и танцувахме заедно. Не съм я виждал от близо петдесет години. Помня я като ярка млада жена със зелени очи и лунички и топла, заразна усмивка.

Звънях й вчера. Звучеше ужасена. Тя ми каза, че всичките й пораснали деца са избягали от Херат за Кабул, сигурно убежище, поне засега. Сега тя е останала сама със сина си в град, който вече е под флага на талибаните.

Чувствах се съкрушен, безпомощен. Притеснявам се за братовчедка си. Притеснявам се за милионите афганистанци, които са избягали от домовете си и се борят с екзистенциални въпроси. Къде ще отидат? Какво ще стане с тях? Никой не може да каже със сигурност. Но най-много се притеснявам за моите афганистански сестри. Жените и момичетата губят повече от всяка друга обществена прослойка.

Има много трайни ужасяващи образи от последния път, когато талибаните управляваха Афганистан. Това са картините на публичните побои, отрязването на ръце, екзекуциите на стадионите, варварското и безсмислено унищожаване на исторически артефакти. Но за мен трайната мисловна картина на талибаните около 90-те години на миналия век е тази на тоягата, с която талибанът бие жена, облечена в бурка. Талибаните систематично тероризират жените. Те им отнеха свободата на движение, свободата да работят, правото им на образование, правото да носят бижута, да си пуснат дълги нокти и да ги боядисат, да се смеят, дори да покажат лицата си.

Това ли очаква братовчедка ми? А дъщеря й? А безбройните смели афганистански жени, които в продължение на двайсет години се трудиха за постигане в известна степен на автономия, достойнство и самоувереност? Дали афганистанските жени отново ще бъдат задържани в домовете? Ще ги бият ли по улиците? Нима жените вече няма да имат право да работят? Ще останат ли класните стаи за момичета празни? Дали женските лица ще изчезнат от афганистанската телевизия и женските гласове от радиото? Ще бъде ли лишен Афганистан още веднъж от значим принос от половината от населението му?

Може би талибаните са се променили, казват някои. Но дали е така? Следващите дни, седмици и месеци ще ни дадат отговора на този въпрос. Това е мъничкото късче надежда, упражнение за позитивно мислене, което си позволявам.

Всъщност последните кадри от Херат, показващи талибански бойци, които влачат „крадци“ с лица, боядисани в черно и с примки около врата, показват, че това е слаба надежда. Същите изображения биха могли да бъдат направени и през 1997 г.

И така, ако талибаните не са се променили и няма нищо, което да ги спре да налагат варварските си и нечовешки закони, какво може да се направи? Какво ще се случи с жените и момичетата там? Откъде ще дойде помощта? Не знам отговора. Определено не го знам днес. Днес не се притеснявам. Днес съм с разбито сърце. Днес скърбя за изгубените надежди и стремежи на моите афганистански приятели.

Американското решение е взето – и кошмарът, от който се страхуват много афганистанци, включително и аз, е в процес на разкриване пред очите ни. И все пак, колкото и мрачни и безнадеждни да изглеждат нещата сега, светът не може и не трябва да забравя Афганистан. Човечеството не трябва да изоставя народ, който търси мир повече от четири десетилетия. Светът трябва да застане в солидарност с обикновените афганистанци, особено с жените и момичетата, и да предприеме необходимите стъпки, за да притисне талибаните да зачитат основните им човешки права – приемайки, че талибаните скоро ще контролират цялата нация. Светът трябва да направи всичко възможно, за да се увери, че милиони афганистански жени отново няма да бъдат принудени да изнемогват зад заключени врати и дръпнати завеси. Тези жени са едни от най-смелите и издръжливи хора, които съм срещал. Моят братовчедка е ярък пример. Жени като нея ме вдъхновяват отново и отново. Позор е, че трябва да страдат още веднъж, след всичко, което понесоха вече през дългите години на трудности и борби.

Те и афганистанският народ като цяло заслужават по-добро от това.

И последна забележка: тъй като талибаните продължават, броят на разселените афганистанци ще продължи да расте. Още от май тази година над 300 000 души са избягали у дома. Те отчаяно ще се нуждаят от храна, подслон и спешна помощ. Моля, помислете за подкрепа на организации, като Върховния комисариат на ООН за бежанците и други, чийто мандат е защита на тези хора.

Прегледана: 62275

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече