Кой печели от провала на партията на Слави?

0

Какво сочи сегашната ситуация в България? Докато се боричкат помежду си, „партиите на протеста“ дадоха глътка въздух на Борисов. Дали няма да успее да обърне мача в своя полза? Или се задава низ от служебни кабинети?

Петър Чолаков, Дойче Веле

След като стана ясно, че кабинетът на ИТН няма да получи подкрепа в парламента, Слави Трифонов безпрецедентно го оттегли. Подкрепа няма и за правителство, реализирано от втората политическа сила – ГЕРБ, която вече каза, че няма да сглобява свой проект.

С мандат на БСП?

Малко вероятен е и „експертен програмен кабинет”, за какъвто пледраха от ДБ. Оттам посочиха, че не желаят третият мандат да отива при БСП – т.е. управлението, което предлагат, може да бъде реализирано или с техния мандат, или с този на „Изправи се, БГ! Ние идваме“ (ИБГНИ).

Това обаче означава, че президентът Радев трябва да прескочи БСП в процедурата, а той няма особен интерес от този ход. Радев бе избран с подкрепата на БСП; ако ги пренебрегне, рискува да отблъсне избиратели на Столетницата, на които иначе би могъл да разчита за президентските избори през есента. Макар БСП да е в криза, тя си остава трета политическа сила. Едва ли Радев би обърнал гръб на БСП, за да се хареса на ДБ и/или ИБГНИ.

ИТН вече категорично заявиха, че ако кабинетът „Николов” не бъде подкрепен, партията ще работи за предсрочни избори. От една страна, ДБ и Мая Манолова от ИСБНИ призовават за диалог. От друга, едва ли сериозно смятат, че могат да „съблазнят” Слави с поредното лансиране на идеята „звездите” на служебния кабинет да са част от „ново” експертно управление. Разговорите между ИТН, от една страна, и министрите Петков и Василев, от друга, доведоха – меко казано – до задънена улица. При това положение е странно, ако разбира се ДБ и Манолова изобщо разчитат на подкрепата на ИТН, защо продължават да настояват за преливане на кръв от служебния кабинет „Янев” към следваща „експертна конструкция”.

Ако БСП не се „натъжат” и „засегнат” от призивите към президента Радев да ги подмине, и все пак решат да подкрепят кабинет, реализиран с мандата на ДБ/ИБГНИ, той най-вероятно ще може да разчита само на гласовете на 83 депутата – колкото имат общо трите формации. Дори ако ДПС „ударят едно рамо” на инициативата, това ще даде чудесен повод и на ИТН, а и на ГЕРБ – които най-вероятно ще бъдат против – да твърдят, че ДБ, ИБГНИ и БСП са пуснали задкулисието да препуска на воля из коридорите на властта.

Политическият климат се влоши

Предсрочните избори чукат на вратата, ала сега политическият климат в лагера на „партиите на протеста” е много по-лош от този на 4.04. и 11.07. Изглежда че мостовете между ДБ и ИТН вече са изгорени – ако не завинаги, то задълго. Кой е виновен, кой е прав, кой е крив – няма особено значение в перспектива. По-важно е какво следва за парламентарната математика и шансовете за сформиране на правителство.

Нека допуснем един твърде вероятен сценарий, при който на есен избирателната активност е още по-ниска, отколкото през юли, а нито ИТН, нито ДБ, дори ако увеличат подкрепата си, съберат достатъчно депутати в 47-ото НС, за да могат да си позволят лукса да правят кабинет като взаимно се цупят и игнорират. Дали следващите избори ще бъдат чистилище? Дали „партиите на протеста“ ще влязат помъдрели и ще бъдат настроени по-компромисно, по-диалогично в поредния парламент? Съмнявам се. Изследванията по-скоро показват втвърдяване на позициите; окопаване на привържениците на ДБ и ИТН около самите тях.

Низ от служебни кабинети?

Петър Чолаков

Кой ще спечели от раздора между „партиите на промяната” отсега е трудно да се прогнозира. Забелязвате ли обаче, че през последните седмици медии, коментатори, анализатори и др. спряха да се занимават с „прегрешенията” на ГЕРБ и вместо това дискутират основно слабостите в „отбора” и стратегията на Трифонов? Така, докато се боричкат помежду си, „партиите на протеста“ дадоха глътка въздух на Борисов. Дали тя няма да му бъде достатъчна, за да обърне наесен мача в своя полза? А може да е и попътен вятър в платната на (радикални) политически проекти, които загряват извън парламента.

В случай че тенденциите се запазят, нищо чудно служебните кабинети да се превърнат в „обичайна” форма на осъществяване на изпълнителната власт у нас, а редовните – в „бели лястовици“ на политическата сцена. Практическата роля на президента в политическия процес ще продължи да бъде ключова, а тежестта му още да нараства за сметка на поредица от фрагментирани, безплодни парламенти.

Прегледана: 69315

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече