Кабинетът огласи нов скандален договор, сключен от „Борисов 3“

0

Нов скандален договор на предходното правителство освети служебният министър на икономиката Кирил Петков след днешното заседание на кабинета. Под шапката на Държавната консолидационна компания е сключен тайно и без обществена поръчка договор за 182 млн. лв. за изграждането на нов правителствен център, обяви Петков, цитиран от в. Сега. Той не съобщи фирмата, която е сключила договора, но според финансовия министър Асен Василев и по този договор има авансово плащане. 

От думите на Петков стана ясно, че новият център ще се изгражда на територията на „София тех парк“. Договорът е сключен на инженеринг – тоест фирмата изпълнител ще извършва и проектирането, и строителството. Така няма гаранции, че проектът и разходите няма да бъдат раздути, няма гаранции и че ще се постигне максимална функционалност при проектирането на новия център. Изобщо не е ясно какво е наложило спешното задвижване на този проект, за който се говори от години. Според Петков не е ясно защо точно в момента трябва да се строи правителствен център и не може ли средствата да се използват по-рационално. 

Както „Сега“ писа, правителството се активизира изненадващо по тема нов правителствен център през март, когато главният архитект на София Здравко Здравков одобри нов устройствен план на два държавни терена в местността „Къро“ в столицата. ПУП-ът предвижда на два терена с обща площ от 24 811 кв. м. да бъде изграден комплекс от офис сгради с две високи тела – едното със 75 метра кота корниза, второто – с ограничение до 50 метра. Ще има и надземен гараж с ограничение за кота корниз до 20 метра. Двата имота попадат в смесена многофункционална зона според общия устройствен план на София и позволеният коефициент на интенизвност на застрояването е 3,5. При квадратура от 24 811 кв. м. това означава максимална разгъната площ на комплексна от 87 500 кв. м. над земята и 25 000 кв. м. подземно строителство, обясниха архитекти. 

„И по този договор има авансирани значителни средства. В същото време по друг проект – за изграждане на Национална детска болница, нямаме такова авансово предоставяне на средства. Показателно е и сравнението на сумите, които държавата е била готова да даде за двата проекта“, коментира финансовият министър Асен Василев. Договорът за нова детска болница с „Главболгарстрой“ беше за близо 78 млн. лв. 

За порочните практики за сключване на договори без обществени поръчки по линия на  така нареченото вътрешно възлагане – когато дейността на теория трябва да се извърши от държавна или общинска фирма с достатъчен капацитет,  разказа и регионалният министър Виолета Комитова. Комитова припомни вече осветените от нея схеми за начина на работа на държавното дружество „Автомагистрали“. През фирмата, сключила договори с АПИ за над 3 млрд. лв. за изграждане на 9 участъка на АМ „Хемус“ и укрепване на 84 свлачища, са раздадени близо 1 млрд. лв. авансово на трети фирми, които реално да свършат работата. Фирмите са избирани на тъмно по вътрешни правила. Изпълнението на договорите  е доникъде – срокът при свлачищата изтича в края на годината, като има само 1 укрепено свлачище, а останалите са без разрешения за строеж. При магистрала „Хемус“ пък има участъци, при които отчуждителните процедури още не са започнали и строителството ще може да започне след 2-3 години. 

По същата схема – без възлагане по ЗОП, се извършват и уж спешните ремонти на язовири от държавното дружество „Монтажи“ под шапката на Държавната консолидационна компания. Тук за спешен ремонт бяха заложени над 400 язовира през 2018 г., а сега се оказва, че има готови само 10 обекта. И тук дейностите реално са извършени от външни фирми – 82% от ресурса от 630 млн. лв. е отишъл към 6-7 фирми, припомни министър Петков. Отделна тема са раздутите цени. Петков обяви още, че виждат проблемно „рейдърски“ поведение на ДКК и в отбранителната индустрия, като скоро по темата за дейността на компанията ще бъде публикуван доклад. 

ЧИСЛА

Министърът на финансите Асен Василев обяви, че от 2019 г. насам публичните предприятия са сключили договори за над 20 млрд. лева, но почти половината от тази сума е похарчена непрозрачно, без обществени поръчки, без конкурси. Става дума за близо 9 млрд. лева, които са били изразходвани чрез заобикаляне на Закона за обществените поръчки и най-вече чрез нашумелите „инхаус процедури“, посочи Василев, като уточни, че събирането на тази информация е било трудна работа, тъй като не съществува регистър на договорите на публичните предприятия и на инхаус възлаганията.

Прегледана: 178520

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече