Казусът „Мария Бакалова“: позор ли е или слава?

0

Май ще се окаже по малко и от двете

Един щекотлив въпрос повече от месец не намира отговор в българските медии. Шумният холивудски успех на Мария Бакалова позор ли е или слава? След като проф. Иван Добчев се изказа твърде сдържано за филма „Борат 2“ на Саша Барън Коен, в който блесна българката, и след като даде и професионална оценка за нейното превъплъщение, в социалните и други медии се обособиха два остро враждебни лагера – отбор „Слава“ и отбор „Позор“.

Срещнаха се силите на революцията и реакцията. Докато в първия революционни вувузели надуват популярни журналисти, ФБ инфлуенсъри и случайни минувачи в мрежата, възбудени от събирането в едно изречение на думи като „България“, „Златен глобус“ и „Оскар“ из западни медии, във втория отбор достопочтени реакционери – професори, режисьори и други културни авторитети опитват, но без особен успех, понеже не е лесно, да обяснят, че естетиката на това кино, не само поради жанровата си хибридност, е проблемна, въпреки възторга на определени масови публики. Мачът се развива с остри влизания към двете врати и вероятно това ще продължи до 25 април, когато е официалната церемония за връчване на Оскарите.   

Върху главата на бедния проф. Добчев се изсипаха куп обиди –

ретрограден завистливец, сексист, честолюбив дядка, жалък балкански комплексар и още разни все в тази стилистика, а според оценката на една руса дама в популярен седмичник – той бил „блеснал като изгнил тенекиен покрив“. Според същата дама времето на конвенционалната критиката е отминало и вече „публиката се е превърнала в най-висш критик“. „Даа, попъплюват умствувания в България“, както пише Сирак Скитник преди сто години по друг, но твърде подобен повод. Тежки поражения понесе и Копринка Червенкова покрай усилията си да играе ролята на острие в атаката на отбор „Позор“. Името й стана нарицателно за старомоден комунистически критикар. Във ФБ типажът снизходително беше наречен „копринките“. 

Всъщност проф. Добчев не е обиждал Мария Бакалова, както беше набеден. В проблемното интервю, от което започна всичко, не са спестени и ласкави оценки. Но той направи нещо много по-лошо. Оскърби фенгрупата на Мария. Оскърби народните маси – живия пиедестал на всеки голям успех. Позволи си освен това да каже за театър „Сфумато“: „Ние никога няма да слезем дотам да имаме стадиони с публика.“

„Борат 2“, за онези, които не са си направили труда да го гледат, представлява силно провокативна политическа сатира с ляво-либерални пропагандни внушения, която в отделни свои моменти е непонятна извън САЩ. 

Но пък е зрелищно вулгарна.  Има смешки с пишки. За либерална Америка (обсесивно либералната) изглежда

„Борат“ 2 е нещо като „Броненосецът „Потьомкин“ на Айзенщайн за Съветска Русия

от годините след гражданската война. Което по същество няма отношение към работата на Мария Бакалова. Това младо момиче явно е проявило достатъчно талант и характер, за да свърши добре онова, което режисьорът е очаквал. И което, впрочем, и самият Добчев й признава. Нейният казус пред българската публика вече е извън нейната личност и нейната роля. Цялата патардия извади на показ други, по-сериозни и по-скандални неща от някакви кървави гащи, филмирани в американски план.  

Става дума за ляво-либералната вълна, която заплашва да заравни света, да заличи всякакви форми на ценностни йерархии, а покрай това и изграждани с векове критерии за стойностно в изкуството. Единствен критерий да остане гъделът на публиките и престижността на наградите, стимулиращи от своя страна пак същия гъдел. Покрай полемиките около „Борат“ 2 става ясно, че вълната вече е заляла и България и няма значение дали гласовете й идват от София, Занзибар или Берлин. Социалните мрежи правят това усилие лесно, но те правят и нещо друго. Опитват се да бъдат медия, а не са. Създадоха си собствена етика, която трудно приема конфликтни мнения. На моята стена могат да пишат само хора, които споделят моите позиции. Ако не, да си намерят други стени. Къш! Това не е медия. Освен това социалните мрежи не признават ценза, сертифицираната професионална или академична квалификация като позиция за авторитетно мнение. Профилът във ФБ е достатъчен ценз за всякакви оценки и мнения. Задава се диктат на самомнителния примитив, който да налага вкусове и моди.  

Основният патос на ляволибералите (наричат ги също новите комунисти, фашисти, авторитаристи) е премахване на стереотипите. Но как? Чрез налагане на нови стереотипи. Защото истеричната политкоректност (родител 1 и родител 2, вън Марк Твен и Харпър Ли от учебните програми и т.н.), която тази идеология се опитва да настани като нов световен стандарт на мислене и поведение, не е нищо повече от налагане на нови стереотипи. Засега, поне у нас, тези работи изглеждат по-скоро нелепи и смешни, но когато станат сериозни, няма да са никак смешни.  

Как така някакъв Добчев и някаква Копринка си позволяват да не харесват „Борат“ 2, след като либерална Америка му е дал най-висока оценка? 

Кой си ти, че да поставяш под въпрос критериите на Холивуд?

И защо не съпреживяваш общата еуфория? Тази нетърпимост е притеснителна. Утре може и от Боливуд да заявят същата претенция заради огромната си публика, а там правят едни филми, дето приличат на фототапети. От време на време и БНТ ги показва.

Понеже България е малка страна с редуцирана и леко провинциална културна общественост, а такива страни рядко стигат до крайности и драмите им често придобиват махленски характер, от цялата скандальозна шумотевица около Мария Бакалова произлезе и нещо хубаво. При това пак във ФБ.

В усилията си да въвлече в смислен диалог двете непримирими страни и след като видя, че нещо не се получава, проф. Александър Кьосев създаде нов жанр – симпла. (И веднага го заподозряха в сексизъм; защо в женски род, а не в мъжки – симпльо.) Според скромното му мнение това са просто простотийки, но за повече академична тежест думата е облечена в латински звук. Засега само професорът се изявява в новия жанр, докато му натамани калъпа, обаче примерът му може да стане заразителен. Симплите са нещо като фейсбук-коани, метафизични откровения. Симпла е продукт на мисълта, получен от разпадане на смисъла. Когато един голям, интегрален смисъл се разпада на по-малки смисЪли, се получават симпли. Които после ФБ-аудиторията се опитва да сглоби в нов интегрален смисъл. Процесът е свързан с отделяне на психическа енергия във вид на смях. Та обговарянето на проблема продължи на метафизично равнище с шеги и закачки чрез  симпли.

Но да се върнем на основната тема. Позор ли е участието на Мария Бакалова в „Борат“ 2 или слава? Май работата ще се окаже като с котката на Шрьодингер – хем жива, хем умряла, т.е. и от двете по малко. Или много, защото това все пак е Холивуд. Важното е, че нито една котка не е пострадала от квантовия  експеримент на Шрьодингер. За разлика от успеха на Бакалова, който не е квантов и от който пострадаха невинни хора. При това някои с определени заслуги за самия успех.

Автор: ЯСЕН БОРИСЛАВОВ

Източник: „СЕГА“

Прегледана: 75267

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече