Китай, Русия и Индия произвеждат ваксини, но защо имунизацията там се бави?

0

Повечето хора не вярват на местните препарати

Денят, в който Индия започна ваксинации срещу коронавирус, името на Амит Мехра e в списъка с хора, които трябва да се ваксинират приоритетно. Но той така и не отива да се имунизира. „Не съм склонен да се ваксинирам само защото  ваксината е налице“, казва 47-годишният служител в болницата в Делхи пред The Guardian.

На две хиляди и половина мили, разхождайки се покрай мобилен център за имунизация близо до Червения площад в Москва, Магомед Зурабов също не е склонен да се ваксинира. Той подозира, че пандемията е умишлено проектирана и няма намерение да се имунизира. Вместо това той „взима необходимите предпазни мерк““: носи маска и използва дезинфектант.

Тъй като процентът на ваксинациите скочи в Израел, Обединеното кралство, Обединените арабски емирства и други страни, които са монополизирали предлагането, по-бедните страни трябва да се справят с минимални дози, а държавите от третия свят да изчакат. Снабдяването не е проблем в Русия, Китай или Индия, тъй като всички те произвеждат свои собствени ваксини. Но съответните им правителствени програми стартираха бавно и имаше малко обществено желание за ускоряване на имунизацията.

„Хората не изпитват това нетърпение и спешност да бъдат ваксинирани“, казва Аджит Дгайн, лекар в болницата Rajiv Gandhi Super Specialty в Делхи. „Индия преминава през онази фаза, в която болестта вече не е широко разпространена, освен в няколко щати. Хората са спокойни, че болестта е приключила, поне от тяхна гледна точка.“

Опитът на Индия, Русия и Китай може с времето да се окаже типичен. Дори и след като се намали недостигът на ваксини, на голяма част от света все още може да и отнеме години, за да достигне до масова ваксинация срещу COVID-19, обременена от предизвикателствата за достигане до огромно и отдалечно население, липса на интерес от обществеността и други, по-належащи здравни приоритети.

Някои страни може да се отърсят от нарастващите проблеми: разпространението на Индия се ускори през последните две седмици, като частни клиники бяха назначени да помагат при администрирането на ваксини за нови групи, включително лица над 60 години. Бяха приложени 3 милиона дози на ден само тази седмица, което, ако се поддържа, ще доведе до 20% ваксинирано население до август.

Снимка: БГНЕС

Приемствеността към ваксините е доста по-малко от очакваното сред 30-те милиона служители в здравеопазването и от фронтовата линия, които са били приоритизирани през първия кръг от имунизацията, като някои са се колебали да получат Covaxin – местно разработена ваксина, която е била използвана преди пускането на резултатите от проучване на фаза 3. Оттогава междинните данни показват, че тя е ефективна на 81%.

„Това предизвика голямо объркване, в резултат на което здравните работници, които трябваше да бъдат ваксинирани на първия кръг и които разбираха този процес малко по-добре от останалите хора, не проявиха чак толкова голямо желание, колкото би трябвало“, казва д-р Шахид Джамил, вирусолог и директор на училището по биология Trivedi от университета Ашока.

„Индия също се въздържа от разполагането на цялата си работна ръка от доставчици на ваксини, за да се бори с COVID-19, поддържайки около половината на работа, администрирайки ваксинация и за други смъртоносни заболявания“, обяснява Джамил. „Има програма за детска имунизация, има такава за бременни майки и те трябва да продължат безпрепятствено въпреки COVID.“

Най-съществената пречка може да бъде, че от септември насам честотата на разпространение на вируса в Индия рязко е спаднала. А и в страна, в която населението е със средна възраст около 28 години COVID-19 не се е оказал особено смъртоносен. Там са регистирани около 160 000 смъртни случая – една трета от броя на индийците, които умират от туберкулоза всяка година. Признаците за излитане от втора вълна през последната седмица може да променят изчислението за някои.

„Погледнете смъртността в Южна Азия и ще разберете защо хората не желаят да се ваксинират“, казва Омен Куриан, старши сътрудник в Observer Research Foundation в Делхи. „Чувството им, че съществува известен риск, е значително по-ниско от, да речем, при лондончанин.“

Същото важи и за средностатистическия жител на Пекин, макар и не по демографски причини. Китай използва груби, но ефективни карантинни мерки за успешно овладяване на Sars-CoV-2 и животът до голяма степен се нормализира. Въпреки че страната разреши първите си ваксини за спешна употреба още през юли, само 4% от китайците са ваксинирани до момента.

„Един от най-важните фактори, допринасящи за това, е схващането, че в Китай има нисък риск от инфекция“, обяснява Янчжун Хуан, директор на Центъра за глобални здравни изследвания в университета Сетън Хол в Ню Джърси. „Така че хората си мислят: „Защо да си правя труда да се ваксинирам? Вече сме в безопасност.“

Страната се стреми да имунизира 40% от населението си до юли – цел, която ще изисква прилагане на около 4 милиона дози на ден, спрямо около 640 000 на ден според последните публични данни.

Снимка: „Дойче веле“

Но Пекин трябва също да балансира ангажиментите си за доставка на поне 463 милиона дози за други страни, много от които са дарения за стратегически партньори. Засега натискът тези ваксини да се съхраняват, за да се приложат у  дома, е много малък. „Хората гледат на това като възможност  Китай да бъде световен лидер, нещо, което показва, че Китай е отговорна и надеждна велика сила“, казва Хуанг.

Русия е засегната по-силно от вируса. По официални данни тя е загубила 90 000 души от COVID-19, но се предполага, че тази цифра е много по-голяма. Но и там приемането на ваксината е доста по-бавно, отколкото им се иска на властите, които целят 60% от населението да е имунизирано до средата на годината.

Анкета в Русия, проведена този месец установи, че две трети от руснаците не желаят да получат местната ваксина Спутник V, въпреки наличието на рецензирани изследвания, които предполагат, че препаратът е безопасен и ефективен. Скептицизмът им се разпростира и върху произхода на коронавируса, като 64% ​​вярват, че това е биологично оръжие, гласи независимата анкета. Повечето вирусолози не са съгласни и казват, че няма доказателства, че вирусът е изкуствено създаден.

Липсата на доверие в руското правителство е ключово препятствие“, казва Сергей Рибаков, представител на алианса на лекарите, свързан с опозицията медицински съюз, който критикува официалния отговор на пандемията. „Въпреки че държавата предлага  Спутник V в чужбина, включително със собствен акаунт в Twitter, тя е направила по-малко за популяризирането на ваксината сред руснаците“, на мнение е той.

„Задачата на държавата е да покаже, че ваксината е необходима, ваксината е безопасна. В Русия това не е направено в степента, в която трябва да бъде“,  казва Рибаков. „Държавата трябва да покажете на хората, че липсата на ваксината е по-опасно от това, да я приемеш.“

„Подобни препятствия вероятно ще забавят внедряването на ваксините и другаде, тъй като страните организират една от най-големите логистични операции, които повечето са предприемали. Дори след като се осигурят доставки, някои страни може да се борят с години, за да достигнат имунизация на 70% от населението си – процентът, който е нужен за изграждането на стаден имунитет“, казва Бабак Джавид, учен по инфекциозни болести от Калифорнийския университет в Сан Франциско.

„Вместо това те биха могли да насочат усилията си към достигане до здравни работници и най-уязвимите групи“ , казва той. „Няма да елиминирате смъртта от COVID-19, но ще премахнете вероятността здравната инфраструктура да бъде затрупана.“

Автор: Нели Христова

Източник: Dnes.bg

Прегледана: 72922

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече