Светът може да се подготвя за нормалността въпреки сегашните трудности в пандемията, но ключът към нея – ваксините – са далеч за цял континент с огромно население. Всъщност това може да провали битката с коронавируса и на „по-богатите“.
Това сочат проучвания и статии в последните няколко седмици. Те се публикуват във времето около появата на „южноафриканския“ и „нигерийския“ вариант на SARS-CoV-2 и дадоха сигнал какво може да стане, ако вирусът се остави да върлува безконтролно в среда, която не може да осигури нито тестове, нито изолиране, нито дистанция (а понякога – и хигиена). За много от тези държави ваксините са далеч.
Малцина ще са ваксинирани до новата вълна
Пример за „безконтролна“ среда в известен смисъл има и извън Африка – Бразилия, където президентът полага системни усилия да омаловажава пандемията. Макар сега страната да купува и получава милиони дози ваксини, подходът на властите преди година помогна само официалният брой заразени да надхвърли 10 млн., а здравната система и погребалните служби да изнемогват. Именно в тази среда се появи новият вариант P1, който също се счита за по-заразен и потенциално неподатлив на ваксини.
Бразилия обаче има повече възможности.
В Южна Африка Андреа Менделсон, която работи в клиника, ще е сред малкото ваксинирани до новата вълна, която се очаква със застудяването през май. В други африкански държави обаче няма да има възможност дори за здравните работници – континентът остава резервоар за коронавирус, пише „Блумбърг“.
„Пристигането на ваксините няма да има никакъв ефект върху третата вълна, но поне мога да съм уверена, че когато отида на работа няма да умра.“
Андреа Менделсон,
представител на здравните власти в Южна Африка
В целия регион на Субсахарска Африка с население 1.1 млрд. души до миналата седмица са ваксинирани едва под 0.5 млн. души. В Съединените щати с население около 330 млн. постаените дози са над 100 млн.
В този регион на Африка са 14% от световното население, но под 0.2% от жителите са получили дози.
Според групата за борба срещу бедността One най-богатите държави вероятно ще се презапасят с над милиард дози повече от тези, с които разполагат, за да ваксинират населението си. Дори този излишък би стигнал, за да се ваксинират всички възрастни в Африка (същевременно някои държави вече заявиха, че съзнателно ще трупат запаси, за да имат „бустерни дози“ – трета, в случай че имунитетът отслабне, или еднократна за преболедували).
Някои държави на континента вече получават дози от договорените със западни производители, Русия или Китай, но повечето разчитат на международния механизъм за ваксини КОВАКС, доставките по който едва започнаха преди две седмици. Схемата ще е достатъчна да покрие само 20% от населението до края на годината. Действително, вината е и на правителствата на континента, малко от които са сключили директни споразумения с производители (дори най-развитата икономика Южна Африка, със сериозен опит в здравеопазването, подписа сделка едва тази година).
Един от обичайните аргументи е в малкия брой обявени заразени и смъртни случаи (официално 4 млн. заразени, над 107 хил. починали). Друг е, че много държави трудно могат да си позволят дози отвъд достъпните чрез КОВАКС. „Блумбърг“ цитира Анбан Хилай, зам.-генерален директор на здравното министерство в Южна Африка, според когото страната би трябвало да плати 5.25 долара за доза „Астра Зенека“ в сравнение с 3 долара, колкото дава ЕС.
„Излагаме на риск целия свят“
Всеки в развития свят, който мисли, че не е засегнат от този показател в Африка, се лъже, казва за „Блумбърг“ Фиона Атухебуе, специалист по въвеждане на нови ваксини в Африка за Световната здравна организация. По думите ѝ, докато пандемията продължава да циркулира сред неваксинираните и поражда нови, по-устойчиви на ваксини варианти, никой не е в безопасност. „Вирусът определено ще мутира и ще продължи да мутира: колкото по-дълго го държим около нас, толкова повече мутации ще виждаме. Ако Африка не се ваксинира и сме източник на мутации, излагаме на риск целия свят.“
Множество граждани на държави като Нигерия, Етиопия и Зимбабве с общо над 320 млн. души население работят в Европа, Северна Америка и Азия. Това, че редовни полети ги свързват с родината, ще подпомага разпространението на вируса със същата лекота, с която той пристигна в Африка от Европа. Разликата е, че пристигащие в Европа африканци ще „носят“ мутации на стария континент или другаде.
Думите на Атухебуе потвърждава съвсем различно проучване, осъществено в Нигерия преди няколко седмици. Там данните показват, че в контакт с вируса само в мегаполиса Лагос са били милиони жители. Само в него към момента на проучването е имало повече преболедували от регистрираните в цяла Африка. Същевременно в най-населената държава на континента, която трудно изследва огромното си население от 201 млн. души и проследява заразата, бе забелязан смятаният за по-опасен и трудно податлив на създадените в момента ваксини „нигерийски“ вариант на SARS-CoV-2. Ваксината на „Астра Зенека“ например се смята по-скоро неефективна срещу достигналия д о 48 държави „южноафрикански“.
Директорът на Африканския център за превенция и контрол на заболяванията „би било фатална грешка, ако развитият свят гледа на това като на случай на ваксиниране на „нашите“ хора, а след това другите хора по света да се оправят.“
Тежките икономически проблеми, които ще последват, ако няма изход от пандемията, вероятно ще се отразят и на нуждите на развития свят – Западна Африка е източник на 60% от доставкине на какао в света, а от Демократична република Конго идват основните доставки на кобалт, необходим за електрическите превозни средства, и нужният за мобилните телефони тантал.
Дори да има ваксини, няма да е лесно
Богатите страни започват да разбират проблема. Пример е френският президент Еманюел Макрон, който нарече миналия месец пропастта в достъпа до ваксини „безпрецедентно ускорение на глобалното неравенство“. Това бе и причината лидерите от Г-7 да увеличат със 7.5 млрд. долара средствата за КОВАКС.
Дори при пристигането на ваксините обаче задачата ще е трудна – дали заради липса на експерти, на здравна инфраструктура или на данни кой трябва да бъде ваксиниран. В Нигерия повечето жители живеят в труднодостъпни райони, а последното преброяване е преди 15 години и властта няма добра представа за структурата на населението (с други думи, трудно се идентифицират и уязвимите групи). Тази държава не е изолиран случай. В комбинация с високите цени на ваксините това означава, че имунизацията тече изключително бавно.
„Целият свят трябва да измине заедно този път,“ цитира „Блумбърг“ Ммбонени Муофхе, заместник-генерален директор на министерството на науката и технологиите. „Ще се окажем с вариант, който устоява на всички ваксини. Седим на бомба с часовников механизъм.“
Източник: „Дневник“
Прегледана: 73328