Какво казват звездите за номера на партиите – коя ще спечели?

0

Звездите, огряващи на светлинни години и пряко заинтересовани от българските избори, казват: щом сте цъкнали на подобно заглавие, вие сте космически изпростели. Звездите недоумяват: как е възможно близо 14 милиарда години след Големия взрив – ужасно много време за възникването на живите форми, тяхната еволюция, развитието на разума и използването му – все още този кликбейт да работи и да привлича маси заинтересовани читатели.

После звездите прожектират вниманието си върху българските телевизии и какво да видят: аленоподобните им тълкуватели гледат с едното око към партиите, а с другото към астрала, и навързват – в разноглед унес – какво вещаят в студения космос за това, което ще преброи ЦИК. 

Това е опасно за звездите; с всяка 15минутка в сутрешен блок, в която се говори за 4 април и ретроградните му потенциали, някъде много далеч гръмва звезда.

Имплозия, свръхнова: вибрациите на вселената не са издържали на подобна дивотия.

Сутрешният блок е бръкнал дълбоко в теорията на струните и след множество космически трепети и космическо гадене са убили някъде далеч, някоя много красива звезда. Видя я само онази двойка, която гледаше падащите звезди от Копитото. Стори им се романтично. А все още не знаят за кого ще гласуват. 

Две неща са изпълвали Имануел Кант с удивление: „звездното небе над мен и моралния закон в мен“.

Но в сутрешния блок освен тези две, се знаят още двеста – двеста конфигурации на астралната подредба, която ще подреди партиите на изборите и ако вие гласувате за някоя от тях, неминуемо ще се подадете на непонятна за вас, но ясна за избрани астролози мистическа сила. Вкарайте астролозите в партийните листи – да не се мъчим. Част от тях така или иначе натам напират.  Вселената обаче има една голяма утеха – ентропията.

Приятната идея, че цялото това безумие все пак отива към разпад, раздалечаване на обектите и вечен, космически студ. Едни двеста милиарда години не са чак толкова много, ще се изнижат кат стой та гледай.  Но има обратният и лепкав страх: че ще има рестарт и всичко ще започне наново.

Ако Аристотел и Ницше са прави с идеята за вечното завръщане и че станалото веднъж, става пак безброй пъти, това вече изглежда неописуемо, страшно. Да, хубаво е човек да помисли, че ще изживее същите радости, същата любов, същите надежди.

Но как да се справи и с другата мисъл – че аленоподобните ще гостуват в същите сутрешни блокове и ще говорят за същите избори, същите работи? Вечен капан, вечна досада; вечен пробег на хамстера в същото колело. Кой може да промени това? Кой може да сложи край на досадата? Ето кой: Победителят на българските избори през пролетта на 2021 година.    

Автор: Райко Байчев

Източник: Actualno.com

Прегледана: 50881

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече