Парадокс: Отчайващо посредствени личности управляват днес Големите финанси

0

Внимавай какво си пожелаваш
(защото може да се сбъдне)
Езоп (620 – 564 г. пр. н.е.)
Старецът и Смъртта

Последните двадесет години минаха под знака на Големите технологии, BigTech. Поначало в тази група бяха лидерите в информационните технологии – Амазон, Гугъл, Фейсбук… Напоследък добавят към тях и корпорациите, доминиращи в други високотехнологични отрасли, като „Тесла“ и „Пфайзър“, защото имат сходен финансов профил, т.е. акциите им следват същата логика на движение.

През последните 20 години, до 2020-а включително, технологичните гиганти натрупаха незапомнени от живите днес капитал, печалби и влияние, стигнаха трилиони долари пазарна капитализация. Обаче от 20 януари на 21-ва, точно по пладне (по това време положи клетва новият президент на САЩ),

настъпва ерата на Големите финанси

или по-точно е да кажем, че се връща, защото още преди да се възкачи до апогея си съзвездието BigTech, световното стопанство десетилетия беше доминирано от BigFin. Стига бърз прочит на списъка с номинации на президента Байдън за шефове на новата администрация на САЩ, за да познаем почти всички избрани лица от Големите финанси. Най-осезаемо, на един от финансовите гиганти – БлекРок, Инк. От времената на „Стандард Ойл“ в правителството на световния хегемон не е имало такава концентрация на кадри от един дом. (Нали от domus идва „доминант“?) Преди да писнат инфлуенсърите, че позициите на Големите финанси в американската администрация не контролират целия свят, ще напомня, че

Големите финанси са глобални

организации с представители не само в кабинета на САЩ. По същото време, когато г-н Байдън е завършвал списъка на висшите си администратори, в Германия на балотаж за лидер на управляващата партия и кандидат за бъдещ канцлер бе бивш шеф на борда на БлекРок Германия. Загуби балотажа, но не и претенциите за канцлер. Казват, че поне федерален министър на финансите щял да стане. За ролята на БлекРок в лондонските власти легенди се носят и книги се пишат. Ще откриете същото в столиците на всички индустриални страни. Практическо упражнение за четвърт час: открийте корпоративното родство между БлекРок и бившия работодател на г-н Макрон. Добре е ясно да знаем какво всъщност е БлекРок?

С няколко думи: най-големият управител на финансови активи в света, който контролира 8 трилиона долара в пари и  ценни книжа, т.е. сам надхвърля сбора на следващите двама в троицата финансови мениджъри – „Вангард“ и „Стейт Стрийт“. За смислено представяне на дома БлекРок целият вестник няма да стигне. Свои структури, мрежи за влияние, в крайна сметка сходни интереси и цели имат и другите домове на Големите финанси. Съвсем скоро ще видим какво ще правят с толкова властови позиции, пари и влияние. Аз

не чакам нищо добро

от колегите, шефове в Големите финанси. Има няколко причини за песимизъм. Първата е историческа – във всяка страна и всеки път, когато Големите финанси доминират политическата власт, резултатът е бил мрачен. Грандомански проекти, пилеене на пари, провал и упадък, дори когато не са стигали до войни и външна агресия. Втората причина е липсата на стратегия и в национален план, какво остава за някаква осмислена промяна в начина, по който функционират днешният свят и съвременният капитализъм. Прочутите „мозъчни резервоари“ (think tanks) са празни, по-лошо: напълнени са със зловредни блудкаши. Даже генератори на стратегии, които преобразяваха света, сега бълват брак. Ето флагманът, Световният икономически форум с несбъдната стратегия за рестартиране (Reset), която често ползваме за негативни примери. Но не само хранените от финансовата индустрия външни мозъчни центрове се провалят, особено през последните години

ялова е вътрешната интелектуална продукция

на системата. Всяка сериозна финансова институция има своя програма за изследвания и развитие, банките влагат средно 5% от печалбата си в тях, някоий дават много повече. Огромна е изследователската дейност на консултантите като „Маккинзи“, „Бостън Консалтинг“, „Бейн“. Продуктите на ведомствената наука не остават тайна, дори междинните резултати, а често хипотези и сурови идеи за размисъл се представят в професионалната финансова периодика, вътрешните работни доклади и се изнасят на конференции, симпозиуми, работни срещи на всевъзможните технически комитети, форуми, блогове. И уверявам ви, като човек, който систематично следи тъкмо тези професионални източници – продуктът е все по-постен, истински новите идеи все по-малко, въодушевяващи открития и смели догадки липсват. Макар че обемът на производството ежегодно расте. Невиждана инфлация на писмената и числата.

Отчайващо посредствени личности

управляват днес Големите финанси. И това е третата причина за нерадостно очакване. С изключения, броени на пръстите на една ръка, сред шефовете на доминиращите финансови институции липсват мислители, визионери, стратези. Също като в политиката, и във финансовата индустрия се издигат кротки и удобни, иначе посредствени конформисти, доказали майсторство главно в коридорните интриги и умения да печелят гласове, да се катерят и да задържат по кариерните стъпала. Това е голяма тайна. Пази я щатна ПР армия, местата, където се събира елитът на индустрията, се охраняват като Форт Нокс, трезора със златния резерв на САЩ. Всяка дума минава каскада от цедки. За шефовете – само хвалби или нищо. И голямата изненада настъпва, ако някой посмее да забележи, че с новите дрехи царят е гол, а шефовете, които вземат решения за трилиони и милиарди, хич не са умни.

Автор: ЕМИЛ ХЪРСЕВд-р ик.

Източник: „СЕГА“

Прегледана: 54811

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече