Израснала в емоционална и финансова нищета, но превърнала се в една от най-загадъчните и значими личности на XX век, Шанел напуска този свят в 21 часа на 10 януари 1971 г.
„Животът ми е историята – а често и трагедията – на самотната жена. Нейните злочестини, нейната важност, неравната и удивителна борба, която води със себе си, с мъжете и с привличането… и с опасностите, които се появяват отвсякъде.
Днес, само в зной и студ… Аз продължавам, без съпруг, без деца, без внуци, без приятни илюзии… Животът ми е просто едно продължително детство. Ето как разпознава съдбите, в които взима участие поезията… Не съм героиня. Но сама избрах личността, която исках да бъда.“, пише нещо като епитафия Габриел („Коко“) Боньор Шанел (1883-1971) в мемоарите си.
29 януари 1963 г. В Париж, Франция (Снимка: Getty Images)
„Коко“ Шанел – легендарната дизайнерка, считана за една от най-влиятелните фигури в модата на 20-и век, умира внезапно в апартамента си в хотел „Риц“ в Париж на днешната дата преди 50 години.
Жената, чиито модни решения все още оформят това, което носим днес, напуска този свят в 21 часа на 10 януари 1971 г., припомня Франс прес, цитирана от БТА.
В дома си в Париж (Снимка: Getty Images)
Въпреки че е неделя, 87-годишната Коко Шанел работи над нова колекция, показана две седмици след смъртта й.
Перфектционистка до самия си край, дизайнерката е видяна ден по-рано от служители в модната й къща на улица „Камбон“ да проверява и най-дребните детайли, да избира платове, да инспектира всяко копче.
Франс прес съобщава новината за смъртта й посред нощ: „Мадмоазел Коко Шанел почина в неделя вечерта в Париж“.
Любимката на Салвадор Дали била във война с Коко Шанел
Създателката на малката черна рокля освобождава жените от тиранията на викторианските корсети, като за целта заимства либералността от мъжките гардероби.
И докато костюмите от туид, двуцветните обувки и чантите й са синоним на френската елегантност, Коко Шанел има и друга, по-тъмна страна – мнозина във Франция я обвиняват в сътрудничество с нацистите по време на окупацията на страната през Втората световна война.
Това обяснява защо едва миналата година в Париж е открита първата голяма изложба, посветена на творчеството й.
В градината на дома си в Париж на 30 май 1929 г. (Снимка: Getty Images)
Габриел („Коко“) Боньор Шанел в Ню Йорк през 1932 г. (Снимка: Getty Images)
Внезапният край на Коко Шанел шокира приятелите и служителите й, тъй като в дните преди него нищо не предвещава настъпването му.
На следващата сутрин служителите в модната й къща си припомнят бързината, с която тя върши работата си през последните дни. „Сякаш е имала предчувствие и е искала да подготви всичко, преди да си отиде“, казва един от тях.
Със стройния си силует, перлена огърлица, „вечната“ сламена шапка и неизменната цигара, Коко Шанел е позната гледка в хотел „Риц“, който нарича свой „дом“ от 1937 г. Апартаментът й на втория етаж, издържан основно в черно и бяло, гледа към площад „Вандом“. Дизайнерката рядко приема посетители.
Коко Шанел разпорежда никой да не бъде допускан в апартамента й след нейната смърт. Само семейството – две племеннички и племенник, получават правото да я почетат.
Дизайнерката в Лондон през 1932 г. (Снимка: Getty Images)
След смъртта на Шанел почит към нея отдават дори тези, към които дизайнерката не е скривала презрението си. Сред тях е Пако Рабан, когото Коко нарича „шлосера“.
В сряда, 13 януари, няколко хиляди души се събират пред църквата „Света Мария Магдалена“ в Париж за поклонението й.
Присъстват повечето големи имена на висшата мода, но не и често критикуваният от Коко Шанел Пиер Карден.
Сред присъстващите са модни журналисти, клиенти, всички 250 служители на модната й къща.
Всички те отдават почит към Коко Шанел – сирачето от скромен произход, жената с множество нещастни любови, една от първите дами, дръзнала да скъси косата си, защото я „дразни“, създателката на „парфюма на века“ „Шанел Nо 5“.
В дома си в Париж на 30 май 1929 г. (Снимка: Getty Images)
Гробът на Коко Шанел в Лозана, Швейцария, се превръща в място за поклонение на почитателите на модата.
Лейбълът на Шанел в крайна сметка е превърнат от Карл Лагерфелд в бизнес, оценен на 100 милиарда долара.
Коко Шанел (Снимка: Getty Images)
Ето какво споделя в края на живота си:
„Никога не се установявам на едно място, избрала съм свободата.“
„Мразех хората да слагат ред в моя безпорязък или моя ум. Редът ме отегчава. Безпорядъкът винаги ми се е струвал същинският символ на лукса.“
„…жената е сила, неправилно насочена. Мъжът е правилно прицелен. Той може да намери убежище в своята работа. Но работата изхабява жената. Предназначението на жената е да бъде обичана.
„Жените трябва да проявяват слабостта си и никога силата си. Нея трябва да я крият… Трябва да казват „да“, но… с други думи да играят ролята на мишката.“
Източник: Dri.bg
Прегледана: 50542