Коко Шанел: Ако си роден без криле, не им пречи да израснат

0

Израснала в емоционална и финансова нищета, но превърнала се в една от най-загадъчните и значими личности на XX век, Шанел напуска този свят в 21 часа на 10 януари 1971 г.

„Животът ми е историята – а често и трагедията – на самотната жена. Нейните злочестини, нейната важност, неравната и удивителна борба, която води със себе си, с мъжете и с привличането… и с опасностите, които се появяват отвсякъде.

Днес, само в зной и студ… Аз продължавам, без съпруг, без деца, без внуци, без приятни илюзии… Животът ми е просто едно продължително детство. Ето как разпознава съдбите, в които взима участие поезията… Не съм героиня. Но сама избрах личността, която исках да бъда.“, пише нещо като епитафия Габриел („Коко“) Боньор Шанел (1883-1971) в мемоарите си.

29 януари 1963 г. В Париж, Франция (Снимка: Getty Images)

„Коко“ Шанел – легендарната дизайнерка, считана за една от най-влиятелните фигури в модата на 20-и век, умира внезапно в апартамента си в хотел „Риц“ в Париж на днешната дата преди 50 години.

Жената, чиито модни решения все още оформят това, което носим днес, напуска този свят в 21 часа на 10 януари 1971 г., припомня Франс прес, цитирана от БТА.

В дома си в Париж (Снимка: Getty Images)

Въпреки че е неделя, 87-годишната Коко Шанел работи над нова колекция, показана две седмици след смъртта й.

Перфектционистка до самия си край, дизайнерката е видяна ден по-рано от служители в модната й къща на улица „Камбон“ да проверява и най-дребните детайли, да избира платове, да инспектира всяко копче.

Франс прес съобщава новината за смъртта й посред нощ: „Мадмоазел Коко Шанел почина в неделя вечерта в Париж“.

Френският балетист Жак Шазо поздравява Шанел след като е представила новата си колекция пролет-лято в Париж на 30 януари 1958 г. (Снимка: Getty Images)

Снимка: Getty Images

Любимката на Салвадор Дали била във война с Коко Шанел

Създателката на малката черна рокля освобождава жените от тиранията на викторианските корсети, като за целта заимства либералността от мъжките гардероби.

И докато костюмите от туид, двуцветните обувки и чантите й са синоним на френската елегантност, Коко Шанел има и друга, по-тъмна страна – мнозина във Франция я обвиняват в сътрудничество с нацистите по време на окупацията на страната през Втората световна война.

Това обяснява защо едва миналата година в Париж е открита първата голяма изложба, посветена на творчеството й.

1 май 1924 г. Шанел и херцогът на Уестминстър Хю Ричард Артър Гросвенър на конни състезания в Честър (Снимка: Getty Images)

В градината на дома си в Париж на 30 май 1929 г. (Снимка: Getty Images)

Габриел („Коко“) Боньор Шанел в Ню Йорк през 1932 г. (Снимка: Getty Images)

Внезапният край на Коко Шанел шокира приятелите и служителите й, тъй като в дните преди него нищо не предвещава настъпването му.

На следващата сутрин служителите в модната й къща си припомнят бързината, с която тя върши работата си през последните дни. „Сякаш е имала предчувствие и е искала да подготви всичко, преди да си отиде“, казва един от тях.

Със стройния си силует, перлена огърлица, „вечната“ сламена шапка и неизменната цигара, Коко Шанел е позната гледка в хотел „Риц“, който нарича свой „дом“ от 1937 г. Апартаментът й на втория етаж, издържан основно в черно и бяло, гледа към площад „Вандом“. Дизайнерката рядко приема посетители.

Коко Шанел разпорежда никой да не бъде допускан в апартамента й след нейната смърт. Само семейството – две племеннички и племенник, получават правото да я почетат.

Заедно с лейди Абди в градината на дома й на „Фабур Сент Оноре“ в Париж на 30 май 1929 г. (Снимка: Getty Images)

Коко Шанел и херцогът на Уестминстър Хю Ричард Артър Гросвенър на конното надбягване The Grand National, близо до Ливърпул през март 1925 г. (Снимка: Getty Images)

Дизайнерката в Лондон през 1932 г. (Снимка: Getty Images)

След смъртта на Шанел почит към нея отдават дори тези, към които дизайнерката не е скривала презрението си. Сред тях е Пако Рабан, когото Коко нарича „шлосера“.

В сряда, 13 януари, няколко хиляди души се събират пред църквата „Света Мария Магдалена“ в Париж за поклонението й.

13 януари 1971 г. Поклонението пред Коко Шанел в „Мадлената“ – eнорийската църква на паржикия елит (Снимка: Getty Images)

Присъстват повечето големи имена на висшата мода, но не и често критикуваният от Коко Шанел Пиер Карден.

Сред присъстващите са модни журналисти, клиенти, всички 250 служители на модната й къща.

Всички те отдават почит към Коко Шанел – сирачето от скромен произход, жената с множество нещастни любови, една от първите дами, дръзнала да скъси косата си, защото я „дразни“, създателката на „парфюма на века“ „Шанел Nо 5“.

В дома си в Париж на 30 май 1929 г. (Снимка: Getty Images)

Коко Шанел и лейди Абди в дома на дизайнерката на „Фабур Сент Оноре“ в Париж на 30 май 1929 г. (Снимка: Getty Images)

Уинстън Чърчил в компанията на сина си Рандолф и Коко Шанел по време на лов с херцога на Уестминстър близо Дампиер, Северна Франция (Снимка: Getty Images)

Гробът на Коко Шанел в Лозана, Швейцария, се превръща в място за поклонение на почитателите на модата.

Лейбълът на Шанел в крайна сметка е превърнат от Карл Лагерфелд в бизнес, оценен на 100 милиарда долара.

Коко Шанел (Снимка: Getty Images)

Ето какво споделя в края на живота си:

„Никога не се установявам на едно място, избрала съм свободата.“

„Мразех хората да слагат ред в моя безпорязък или моя ум. Редът ме отегчава. Безпорядъкът винаги ми се е струвал същинският символ на лукса.“

„…жената е сила, неправилно насочена. Мъжът е правилно прицелен. Той може да намери убежище в своята работа. Но работата изхабява жената. Предназначението на жената е да бъде обичана.

„Жените трябва да проявяват слабостта си и никога силата си. Нея трябва да я крият… Трябва да казват „да“, но… с други думи да играят ролята на мишката.“

Източник: Dri.bg

Прегледана: 6132

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече