Популярните българи, с които си взехме последно сбогом през 2020 г.

0
Снимка: Българска федерация по вдигане на тежести

Антонио Кръстев един от най-великите български щангисти, почина на 58-годишна възраст при автомобилна катастрофа на 10 юли в Минесота. Кръстев е двукратен световен (Сьодертале 1985 и София 1986) и двукратен европейски (Карл-Маркс-Щадт 1986 и Реймс 1987) шампион. Три пъти вицешампион на континента и веднъж втори на планетата. През 1987 г. получава глобална известност с това, че в кат. +110 кг изхвърли най-голямата тежест в историята, като по време на световното първенство в Острава на 13 септември 1987 г. закова над главата си 216-килограмова щанга. Това постижение остава неподобрено близо 30 години. Антонио подобрява пет световни рекорда – 4 в изхвърлянето и един в двубоя (467.5 кг от Реймс 1987 г.). Обявен е за “Най-силният човек на планетата” според признанието на американското списание “Пауър лифт”. На олимпиадата в Сеул 1988 пристига като абсолютен фаворит при супертежките щангисти с двете си световни и
европейски титли, но оттеглянето на българския тим от игрите не му е позволява да излезе на подиума. От 1991 г. Кръстев живее и работи в Северна Америка. Дълго време ръководеше клуб по вдигане на тежести в Университета в Торонто, Канада. Три години след това се премести в САЩ, където основа частен тежкоатлетически клуб в Минесота, в последните си години работеше и като шофьор на камион.

Снимка: БГНЕС

Българският математик и политик Благовест Сендов почина на 19 януари на 87-годишна възраст. Автор е на повече от 270 научни публикации, 30 учебника, 7 монографии в математически и близки области като теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и други. Макар да е безпартиен и син на „враг на народа“, Сендов е избиран многократно за народен представител още при социализма. От 1986 г. е заместник-председател на Съвета за духовно развитие (надминистерски орган) при Министерския съвет, както и председател на Съвета за наука. Участва като независим в работата на Кръглата маса през 1990 г. Парламентарната му кариера продължава в рамките на доминирани от БСП формации. Председател (1995 – 1997) и заместник-председател (1997 – 2004) на Народното събрание. Сендов се кандидатира за президент на изборите през 1992 г. с подгласник Огнян Сапарев. Посланик е в Япония от 2004 до 2009 г. и във Филипините (20 април 2006 – 19 септември 2014). 

Снимка: официален сайт на ЦСКА

На 5 юни, на 78-годишна възраст, почина легендарният капитан на ЦСКА и националния отбор по футбол Борис Гаганелов. Той има 350 мача и 2 гола в първенството за ЦСКА и 37 мача в евротурнирите, като е част от състава, който се изправя срещу Интер в полуфинала в турнира за КЕШ през 1967 година. Гаганелов е седемкратен шампион на България (1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973) и шесткратен носител на Купата на Съветската армия (1961, 1965, 1969, 1972, 1973, 1974) с червените. Защитникът има 51 мача за националния отбор (1963 – 1970) и участва на две Ссетовни първенства – през 1966 година в Англия и през 1970 година в Мексико.

Снимка: БГНЕС

Световноизвестният артист с български корени Христо Явашев – Кристо почина на 31 май на 84-годишна възраст. Скулптор, художник и авангардист, прославил се заедно със съпругата си Жан-Клод дьо Гийебон, с оригиналните си пространствени художествени инсталации, опаковащи с плат различни предмети – от пишеща машина и телефон до цели сгради, острови и дори крайбрежие. Той опакова на сградата на Райхстага в Берлин и на Пон Ньоф – най-стария мост в Париж, стои зад опъването на 38-километрови платнени завеси в Калифорния и разполагането на платнени портали в Сентръл парк в Ню Йорк. Роден е в Габрово, а през 1956 г. емигрира в Прага, Чехословакия. След нахлуването на съветските войски в Унгария той успява да избяга нелегално в Австрия и става политически бежанец. През 1958 г. пристига в Париж. Именно там се запознава и с бъдещата си съпруга.

Снимка: БГНЕС

Димитър Ларгов почина на 26 ноември на 84-годишна възраст. Той е е една от легендите на Славия, а след края на състезателната си кариера работи дълги години като футболен ръководител. Със Славия печели три пъти националната купа през 1962/63, 1963/64 и 1965/66. Вицешампион в „А“ група през 1958/59 и 1966/67, както и бронзов медалист през 1963/64, 1964/65 и 1965/66. През сезон 1966/67 с отбора достига до полуфинал в европейския турнир КНК. „Заслужил майстор на спорта“ от 1965 г. Изиграва 20 мача за „А“ националния отбор. Президент на БФС (1991 – 1993) и на Славия (1984 – 1989 г.). През 2013 г. е удостоен с орден „Стара планина“ II степен.

Народната певица Христина Лютова почина на 12 май в Лондон на 79-годишна възраст. Наричана е „гласът на Родопа планина“. През 1962 г. постъпва в Ансамбъл „Родопа“ в родния си град и така родопската песен става нейна съдба и вдъхновение. В продължение на 30 години Христина Лютова е сред солистите на смолянския ансамбъл. Тя е събрала и съхранила над 400 безценни образци. Част от тях са във фонда на Българското национално радио. Пее в ансамбъл „Филип Кутев“, изнасяла е концерти във Франция, Куба, Холандия, Русия, Гърция, Мексико, Беларус, Чехия, Корея, Германия, Унгария и др. като част от народния хор „Големите български гласове“ с диригент Здравко Михайлов. Печели редица награди, от 2008 г. е почетен гражданин на Смолян.

Снимка: БГНЕС

Христина Вучева почина на 83 години на 15 октомври. Тя беше икономист и бивш финансов министър в кабинета на Ренета Инджова. През 1990-1991 година Вучева е съветник в Министерски съвет, а от 1992 до 1997 година оглавява дирекция „Икономическа и социална политика“. През този период участва активно в разработването на концепцията за масова приватизация. През 1994-1995 година тя е вицепремиер и министър на финансите в служебното правителство на Ренета Инджова. От 1996 до 2009 година е преподавател по финанси в УНСС.

Снимка: БГНЕС

Строителният предприемач и меценат Игнат Канев почина на 93-годишна възраст на 12 юли в Торонто, Канада. По време на своята активна дейност като строителен предприемач, той издига хиляди къщи, много обществени сгради и голф-съоръжения от световна класа. Занимава се и с търговия на автомобили. Собственик е на 6 голф игрища и голяма строителна фирма в Канада. Управител е на благотворителна фондация, носеща неговото име. Богатството му се оценява на над 1 млрд. долара. Прави редица дарения и в България. 

33-годишният бивш национал по борба Николай Щерев почина на 15 юли. Той бе приет в болница с коронавирус в много тежко състояние, като лекарите не са успели да го спасят. Николай Щерев е син на легендарния ни борец и треньор Симеон Щерев. Николай е носител на Златния пояс „Дан Колов“ през 2011 година.

Снимка: Lab.bg

Автомобилният състезател Илия Чубриков почина на 5 декември на 85-годишна възраст. Един от доайените на българския автомобилен спорт, първи победител и един от само четиримата български пилоти печелили Рали България. Приключва своята кариера на състезател през 1990 година. Почетен гражданин на Габрово.

Ирина Чмихова почина на 89-годишна възраст на 15 февруари. Тя е един от основателите на поп музиката в България. Започва да пее още като студентка, през 1950 година. Песни за нея са писали Борис Карадимчев и Йосиф Цанков, изпълнява песни и шлагери на седем езика. Нейни хитове са „Гренада“, „Капитан“, „Ти пак си мой“, „Пълнолуние“ и др. Сред учениците ѝ в Консерваторията са певци като Маргарита Хранова, Мими Иванова, Мустафа Чаушев, Петър Чернев, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Мая Нешкова, Христо Кидиков и др.

Снимка: БГНЕС

Оперният певец Камен Чанев почина на 26 ноември в болницата в Стара Загора на 56-годишна възраст след усложнения от коронавирус. Работил е с Александрина Милчева, Гена Димитрова, пианистът на Павароти Леоне Маджера. Тенорът е пял на големите оперни сцени в Европа, Азия и САЩ. От 2016 г. работи в Държавна опера – Стара Загора.

Снимка: БГНЕС

Световноизвестният кардиохирург Александър Чирков почина на 24 ноември на 82-годишна възраст във Варна. Извършва първата сърдечна трансплантация в България и на Балканите през 1986 г. Дълги години е директор на болницата „Св. Екатерина“. Проф. Чирков печели световна популярност и признателност за професионализма си в сферата на сърдечните болести, операции, трансплантации.

Снимка: БГНЕС

На 7 октомври, на 90-годишна възраст почина генерал Любен Гоцев, политик от БКП, впоследствие и от БСП. Гоцев е заместник-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност (1974 – 1982), първи заместник-министър на вътрешните работи (1989 – 1990), както и външен министър във второто правителство на Андрей Луканов през септември – декември 1990 г. Ръководи предизборния щаб на БСП от март до юни 1990 година, когато е избран за депутат в 7-о велико народно събрание и за председател на парламентарната Комисия по националната сигурност. От февруари до декември 1991 г. е посланик в Нидерландия.

Снимка: БГНЕС

Генералният директор на БТА Максим Минчев почина на 15 ноември на 67-годишна възраст. От 1991 г. е член на Управителния съвет и пресдиректор на Атлантическия клуб в България, членува и в УС на Евроатлантическата асоциация за международна политика и сигурност. От 2003 г. е генерален директор на Българска телеграфна агенция. През 2016 г. става генерален секретар на NAWC (Световен съвет на информационните агенции). През 2016 г. става президент на EANA (Асоциация на информационните агенции от Балканите и Югоизточна Европа) и BSANNA (Асоциация на информационните агенции от Черноморския регион).

Снимка: БГНЕС

Журналистът Милен Цветков загуби живота си на 19 април след тежка катастрофа в София. Започва кариерата си в БНТ като репортер на предаването „Ку-ку“. След това бива поканен от Бригита Чолакова за репортер в излъчваното по това време „ТВ Неделник“. По-късно става водещ на „По света и у нас“. През 1995 г. напуска националната телевизия с обяснението, че там цари цензура. В следващите шест месеца работи като разносвач на месни продукти. След това е и управител на пловдивско заведение. В началото на 1997 г. се връща обратно на работа в Българската национална телевизия като репортер в предаването „Отзвук“. Няколко месеца по-късно отново е водещ на „По света и у нас“.
През 2000 г. е поканен в Нова телевизия за водещ на предаването „Здравей, България“. През 2003 г. е свален от екран. От февруари до юли 2004 г. е водещ на „60 минути с Милен Цветков“. След това води и новините в „Календар“. През есента на 2005 г. става водещ на ново предаване „Часът на Милен Цветков“. Водещ е и на предаването „Нищо лично“ по Радио Експрес. От 2009 г. отново се завръща в „Здравей, България“, където заедно с Лора Крумова води сутрешния блок. През януари 2010 г. Цветков е освободен като водещ на „Здравей, България“ и напуска Нова телевизия. На 21 март 2011 г. се завръща в Нова телевизия като водещ на „Часът на Милен Цветков“, а през 2018 г. отново е свален от ефир след решение на ръководството. От март 2020 г. до смъртта си води предаването „Алтернативата“ по ТВ1. На Великден, 19 април, Милен Цветков е пометен на булевард „Черни връх“ в София, докато чака на червен светофар. За неговата смърт е обвинен Кристиан Николов, за когото е установено, че е бил зад волана под влиянието на наркотици.

Поетесата Миряна Башева почина на 12 юли на 73-годишна възраст. Тя е авторка и на текстове на песни и на сценарии. Автор е на текстове за песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел, Валди Тотев и др. Стиховете ѝ са преведени на много европейски езици. През 1979 г. пише стиховете към филма „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов Башева пише сценария на игралния филм „Последни желания“ (1983 г.) и на няколко документални филма на същия режисьор.

Снимка: БГНЕС

Футболистът и треньор Никола Спасов почина на 61-годишна възраст на 23 ноември 2020 г. в монтанската болница след усложнения от COVID-19. Като футболист Спасов е играл за Локомотив (София) (1977-1981), Дунав (1981-1983), Черно море (Варна) (1983-1986; 1993-1994), Левски (София) (лятото на 1986 г. в Купа Интертото), Спартак (Варна) (1986-есен), както и в португалските отбори Фейренсе, Салгейрош, Пасош де Ферейра, Бейра Мар и Рио Аве. Има 163 мача и 59 гола в „А“ група. Като треньор Никола Спасов направи име с отбора на Черно море, с който спечели Купата и Суперкупата на България. Водил е още Царско село, Спартак Варна, Светкавица, Калиакра, казахстанския Кайзъл Жар и македонския Брегалница.

Снимка: БГНЕС

Силва Зурлева почина внезапно на 61-годишна възраст на 1 януари след нелеп битов инцидент в с. Ковачевица.
През 80-те години на ХХ век превежда художествена литература от гръцки език, пише рецензии за новоиздадени книги от балкански автори. Работи като редактор последователно в БНТ и София прес, става кореспондент на гръцки вестници и списания. През 1992 г. Зурлева започва дейност в консултантския бизнес – чужди инвестиции и приватизационни сделки. Нейно е рекламното послание „Делта – връх на сладоледа. Първо в София, а после и в други градове“. От 10 май 1999 г. е управител на медийната групировка „Антена България“. От март 2001 г. е председател на Съвета на директорите на Нова телевизия, а от 2009 г. – главен консултант на телевизията и член на Управителния съвет на Нова Броудкастинг Груп. Напуска телевизията на 8 май 2019 г.

Снимка: БАН

Стефан Воденичаров почина на 8 юни на 75-годишна възраст. Учен и академик на БАН. Между 6 февруари 2013 и 13 март 2013 г. е министър на образованието, младежта и науката в първото правителство на Бойко Борисов. Той е председател на Българската академия на науките, директор на Института по металознание, съоръжения и технологии „Академик Ангел Балевски“ при БАН в София. Автор е на повече от 70 патента и над 160 публикации. Ръководител е на 207 научни проекта и 21 научни разработки в областта на енергетиката и отбраната. Участва като експерт в национални и международни организации.

Снимка: БГНЕС

Проф. Тодор Вълчев почина на 15 януари на 97-годишна възраст. Изтъкнатият български икономист и финансист беше дългогодишен член на Българската академия на науките и преподавател по икономика. Председател е на БНБ в периода 1990 -1995 г. и член на Римския клуб.

Снимка: БГНЕС

Българският финансист и политик Стоян Александров почина на 24 август на 71-годишна възраст. Беше министър на финансите в правителството на Любен Беров (1992 – 1994), дългогодишен преподавател в УНСС. През 2003 г. е издигнат от БСП за кандидат за кмет на Столична община, но губи на втория тур от Стефан Софиянски. През 2018 г. на Александров са повдигнати две обвинения в незаконно лихварство, но не се стига до произнасяне на съда.

Снимка: БГНЕС

Актьорът Вълчо Камарашев почина на 9 април на 82-годишна възраст. В над 60-годишната си кариера има повече от 100 роли в театъра и киното. Носител е и на множество отличия, сред които Медал за заслуги към БНА, Орден „Кирил и Методий“ и Награда на САБ за най-добър актьор за 2000 г. за ролята на Жуков в „Руска народна поща“.

Снимка: БГНЕС

Депутатът от Обединени патриоти Валентин Касабов почина на 17 декември на 62-годишна възраст след усложнения от Ковид-19. Заместник-председател на НФСБ.

Снимка: БГНЕС

На 10 юни, на 77-годишна възраст почина проф. д-р Вера Ганчева – изтъкната преводачка от скандинавски езици, издателка, университетска преподавателка и авторка на книги, очерци, научни трудове. Особено известни са преводите й на „Пипи Дългото чорапче“ (първият превод на Астрид Линдгрен от оригинал, 1968) и „Братята с лъвски сърца“ от Астрид Линдгрен. За превода си на „Пипи Дългото чорапче“ получава Международното отличие за превод на името на Ханс Кристиан Андерсен. За работата си като литературовед и преводач е удостоена и с други награди, като тази на Съюза на шведските писатели през 1993 година. През 2000 г. получава за втори път награда на Шведската академия. Тя бе сестра на покойната режисьорка Васа Ганчева.

Снимка: Dnes.bg

Вилхелм Краус почина на 5 юни на 71-годишна възраст. От 1992 до 1997 г. е заместник-кмет на София. Назначен е за министър на транспорта в служебния кабинет на Стефан Софиянски, остава на този пост и в правителството на Иван Костов. Освободен е края на 1999 г. по предложение на министър-председателя за структурни и персонални промени в правителството. Оттогава се занимава с частен бизнес.

Снимка: БТВ

Лекоатлетът Владимир Иванов почина на 26 ноември на 65-годишна възраст. Той е неколкократен шампион на балкански и национални първенства по бягане на 200 м, участник на европейски и олимпийски състезания. Поставя три национални рекорда на България в бягането на 200 м – 20.86 и 20.78 секунди през 1976 г., и 20.74 секунди през 1978 г., което го нарежда сред най-бързите българи в историята на леката атлетика. След края на атлетическата си кариера Владимир Иванов работи като учител.

Снимка: БГНЕС

Вокалистът на известната българска група P.I.F. Димо Стоянов почина на 45-годишна възраст на 21 декември. Той бе настанен в столична болница с коронавирус и въпреки усилията на лекарите загуби битката с болестта.

Източник: Dnes.bg

Прегледана: 52853

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече