Д-р Атанас Скатов на път за осемхилядника К-2: Над 7500 м, в зоната на смъртта, разумни решения се вземат трудно

Няма българин, който да е участвал в зимна експедиция на осемхилядник

Българскитя алпинист Атанас Скатов се устремява след Нова година към едно от най-големите предизвикателства в живота си – зимното изкацване на осемхилядника K-2. Какво е това предизвикателство за него и как предвижда да покори този гигант научаваме в интервюто със самия него.

–Защо продължавате да се предизвиквате?  Не Ви ли стигат десет изкачени осемхилядника?

– Всъщност вторият ми проект – изкачване на 14-те осемхилядника, не е завършен.  Четири ми липсват.  Естествено, много по-лесно е да отидеш на К-2 през лятото, но искам да пробвам по-трудния вариант, да срещна нови предизвикателства, да натрупам спомени за цял живот. Това е най-важно за мен.

К-2 е страшен, но повече са рисковете тук, долу – съсипваме си планетата 

Като преподавател мога да уча 20-30-100 души, докато в момента мотивирам хиляди хора. Постоянно ми пишат,  че благодарение на мен са намалили животинската храна и сега са по-здрави 

– Не се ли излагате на прекален риск – зимно изкачване на най-опасния връх К-2, Дивата планина, което досега не е успял да осъществи успешно нито един алпинист?

– Наясно съм естествено, че е опасно, има риск там горе. Но и тук, долу, също е опасно. Особено напоследък – съсипваме природата. Не знам колко хора осъзнават колко опасно е това и как ще затрием планетата, ако продължаваме така. Това са по-опасни неща. И при изкачването на най-трудния връх има опасност, но тя е за двама-трима, за десет души. Докато тук, долу, в ниското, опасността е за милиарди човешки същества.

– Това ли е най-голямото изпитание, на което се подлагате?

– Да, това е най-сериозното изпитание за мен досега. През зимата не съм се качвал на повече от 3000 метра. К-2 е 8611 метра, горе е много студено, а аз съм зиморничав от малък. Да не говорим, че само допреди осем години не съм бил нито планинар, нито турист.

Няма българин, който да е участвал в зимна експедиция на осемхилядник

А К-2 изобщо не е изкачван през зимата. Но искам да предизвикам себе си, да проверя доколко и как ще се адаптирам. И със сигурност ще науча много нови неща и ще натрупам опит и материал за нови книги.

– Достатъчно ли ще бъде осигурен маршрутът?  Ще има ли проблем с шерпите?

– Това ще стане ясно там, на място.  Миналата и по-миналата година през зимата са достигали само до Лагер 2, на 6600 метра. Върхът е много труден технически. За К-2 се знае, че от базов лагер до върха е трудно – само нагоре и точно под върха има участък, който се нарича Гърлото на бутилката, където е по-отвесно.

Но след като тръгвам, надявам се, че ще се справя.

– Към трудностите, на които ще бъдат изложени и другите участници в експедицията,  за вас се добавя и това, че сте веган. Проблем ли ще е това?

– Това винаги е проблем за мен при тези експедиции. На другите се осигурява една храна, а за мен – каквото остане. Но ще се справя – един-два месеца ще издържа. Престоят на базов лагер за аклиматизация е около месец – през януари. Ще разчитам на запаси, на подкожните мазнини, а и ще си нося ядки, сушени плодове.  

– Не съжалявате ли понякога, че заменихте удобна научна кариера в кабинет с катерене на най-високите върхове?

– Не съжалявам. Като преподавател мога да уча 20-30-100 души, докато в момента мотивирам хиляди хора. Смятам, че е много по-важно да накарам хората да се замислят за опазването на околната среда, да знаят как й вредят –  с храната, с другата си дейност.

Най-важната мисия за всеки човек в момента на нашата планета е как да запазим природата. Тук сме за много кратко време, а през последните 50-60 години унищожихме повече природа, отколкото за цялото съществуване на човечеството досега.

Това не може да продължава.

Дори тая пандемия – изкуствена или не, не е случайна

Хората трябва да разберат, че така не може да продължава. Всеки трябва да допринесе с каквото може за промяна.

– ​Значи предстоящото изкачване е част от Вашата кауза за спасяване на планетата?

– Да, катеря върхове заради това, а не самоцелно. Ако не бях с този режим на хранене, със сигурност нямаше да имам никаква мотивация да го правя. Наясно съм, че рискът е огромен. Хората дори нямат представа за какъв риск става дума. Дори да отидеш през лятото, дори да не е на осемхилядник, а на 7000, на 6000 метра.

– Новата Ви книга „Седемте континентални първенци” е отскоро на пазара. Кой от тях Ви беше най-труден?

 – Няколко бяха много трудни. Не мога да кажа, че на Еверест ми е било лесно, особено когато го качвах първия път през 2014 г. Но най-труден беше може би първенецът на Северна Америка Денали – бях абсолютно сам, а там има участъци без парапети и осигуровки.

А и трябваше да чакам една седмица за атака на върха, нямах и храна. Трябваше да проявя доста упоритост, за да не се откажа и да се кача.

– Разумен риск ли ще поемете на К-2? Ако се окаже, че съвсем малко под върха, на 50-100 метра, трябва да се върнете, за да оцелеете, готов ли сте да го направите?

– Разбира се, естествено ще се върна. Та нали животът е най-важен! Върхът винаги ще си е там. Проблемът горе обаче е в това, че не знаеш кога е този момент, в който трябва да се върнеш. Това е най-тънкият момент – да прецениш колко сили имаш и докъде можеш да стигнеш.

Но аз имам опит – три пъти съм се връщал. Не само от осемхилядници, но и от седемхилядник – първия път на пик Ленин.

Но всеки път е различно, всяка експедиция е различна

Искрено се надявам да мога да усетя момента – с шесто-седмо чувство. Горе е много важен не само разумът, но и интуицията.

Но над 7500 м, в зоната на смъртта, разумни решения се вземат трудно, зависи от много фактори.

Затова ми харесва височинният алпинизъм – не знаеш буквално след две минути какво ще се случи. Винаги има изненадващи ситуации, трябва да вземаш бързи решения.

Много са нещата, с които трябва да се съобразяваш – състояние, екипировка, храна, време, точно това ми харесва.

– Как ще се почувствате, когато станете първият българин с короната на 14 осемхилядници?

– Божа работа! Ако е писано, ще стане. Не съм маниак, че трябва да стане на всяка цена.

– Защо толкова Ви развълнува наградата „Почетен факлоносец на мира”?

– Наградата ме направи много щастлив, приех я като оценка за моята кауза. Получавал съм много спортни награди, за 2019 г. станах Зелена личност заради моята кауза за опазване на природата. Но тази награда, която е за мир, най-пълно отговаря на това, което правя.

Човек трябва да бъде смирен, добър, да помага, ако иска да настъпят промени. А ножът буквално е опрял до кокала – замърсяваме природата, изсичаме горите, водата намалява. Тепърва ще има сериозни водни кризи.

– Как трябва да се хранят хората по време на пандемия? 

– Храненето е въпрос на личен избор, мога само да препоръчам. От девет години съм само на растителна храна и мога да препоръчам на всеки да намали месото, сиренето, яйцата, да увеличи растителната храна. Сигурен съм, че това ще се отрази много, много добре на здравето на всеки – знам от собствен опит.

И понеже идвам от сферата на науката – всеки трябва да знае за какво замърсяване става въпрос, когато се храни с животинска храна.

За да стигне килограм месо в чинията ти –  за това са изразходвани 20 000 литра питейна вода! 

Допълнително са щетите върху озоновия слой и други замърсявания.

Когато пътуваш със самолет, на билета вече пише колко е вредната емисия, която този полет ще предизвика. Всеки от нас трябва да е наясно по какъв начин как дейността ни замърсява природата и как можем да й помогнем – с разделно изхвърляне на отпадъците, със засаждане на дървета, с придвижване с велосипед.

А щом аз мога да катеря осемхилядници с хранене като веган, няма никакъв проблем да се хранят така и хората тук, долу.

Постоянно хора ми пишат, че благодарение на мен са намалили животинската храна и имат повече енергия, по-здрави са. Това желая и на пловдивчани – да са здрави! 

– Стискаме Ви палци да качите успешно исполина К-2!

Д-р Атанас Скатов е алпинист, веган, агроном по растителна защита, ентомолог и еколог. Завършил Аграрния университет в Пловдив като първенец на випуска. Защитил е докторат по растителна защита в университета Хумболт в Берлин. Бил е университетски преподавател в София и мениджър на компании в България и Германия. Занимава се активно с алпинизъм, плуване, йога, ски, танци. Първият веган, изкачил първенеца Еверест (8848 м), при това два пъти.

През 2017 г. стана първият българин, завършил проекта „Седемте континентални първенеца“ – книгата му за това изключително изпитание, издание на „Жанет 45“, е на пазара от дни.

В момента д-р Скатов осъществява втория си мащабен проект – изкачване на 14-те най-високи върха на Земята – т. нар. Хималайска корона, без консумация на животинска храна. Досега е изкачил 10 осемхилядници.

На 20 декември замина на експедиция в Каракорум, на границата между Пакистан и Китай, за да щурмува 11-тия си осемхилядник К-2. Вторият по височина връх на планетата – 8611 м взема най-много жертви и не е изкачван досега през зимата. 

Източник: „Марица“

Прегледана: 58473