„Какъв искаш да станеш, като пораснеш?“
Всяко малко дете ще скочи ентусиазирано с готов отговор, вариращ от боклукчия до астронавт. С порастването въпросът започва все повече да ги затруднява, а на финала на гимназиалното обучение поне половината младежи не само са загубили охотата си да дадат отговор, но и са крайно объркани и дезориентирани.
Някои изобщо не са наясно какво ги вълнува и се давят в морето от възможности, други имат разностранни интереси и се колебаят между противоположни посоки. Единици са напълно наясно какъв ще е пътят им, а мнозина, нека сме честни, следват не своите, а мечтите на родителите си.
„Това явление има своето психологическо обяснение. При по-малките деца до начална училищна възраст професията се избира емоционално, често пъти е свързано с любими занимания или подражание на родителските професионални избори“, обяснява пред „Дневник“ училищният психолог Младен Владимиров, който е работил с хиляди ученици за избора им на професия като ръководител на Центъра за кариерно ориентиране в София.
Всичко, което трябва да знаете за:Дигитално образование 2020 (15)
По думите му тъй като по-големите деца вече доста повече знаят за себе си, за силните си страни, знания и умения, този избор вече става доста по-рационален. В последните години освен специалистите по кариерно развитие в помощник при взимането на решение се превърна и … интернет благодарение на специализираните платформи, чрез които всеки може да оцени силните и слабите си страни и да получи идея за развитие.
Как се планира кариера (стъпка по стъпка)
Два са подходите за отговор на въпроса „С какво искам да се занимавам?“, каза пред „Дневник“ организационният консултант Емилия Зафираки:
| Да тръгна от това, което обичам да правя и в което съм добър Да си харесам професия и да разбера какво трябва да умея да правя и дали това е, което обичам да правя |
Ако младежите изберат първия подход, е добре да опишат знанията и уменията, които притежават, и най-вече тези от тях, които им доставят удоволствие, щастие, които обичат да правят, след което да съберат информация кои са професиите, в които могат да ги прилагат. Ако се спрат на втория подход, е важно на първо място да намерят някой, който работи тази професия, и да съберат информация какви са необходимите знания и умения. След което да опишат знанията и уменията, които самите те притежават, и колко от изискванията им допадат.
„Със сигурност и при двата подхода ще стигнат до това, че макар да притежават част от знанията и уменията, които им трябват, друга част липсва. И следващата им стъпка е да си направят план, в който да посочат какво трябва да направят, за да ги придобият, и в какви срокове“, отбеляза Зафираки.
Ето примера, с който специалистът илюстрира съвета си:
| Аз съм си харесала професията на планински спасител. Уменията и знанията, които трябва да притежавам, са: ориентиране в планината без значение от сезона; боравене с различна техника (GPS, радиостанция, управление на моторна шейна през зимата); оказване на първа помощ на пострадал; координиране на екип от хора (при търсене на пострадал); физическа издръжливост; психическа уравновесеност и владеене в стресови ситуации. Част от уменията, които са ми необходими, мога развия чрез курсове и друг тип подготовка (боравене с различна техника, ориентиране в планината), но друга част са свързани с личностни характеристики, които е важно да притежавам.Ако за мен е трудно да се владея в ситуация на стрес и изпадам в паника, ще ми е много трудно да изпълнявам качествено избраната от мен професия, независимо че съм развила останалите технически умения. |
Затова според специалиста „най-най-най важното нещо“, което трябва да направи човек, е да опознае добре себе си – със силните и слабите си страни, и да си даде реалистична оценка дали и как може да развие онова, което му липсва: „Ако знаем къде искаме да отидем, няма значение кой път ще изберем“.
За капаните по пътя
Важно е от самото начало младежите да имат ясна представа за кариерния път, който искат да следват, съветват експертите. В противен случай, от една страна, като студенти пилеят пари и време да се образоват в области, които не ги интересуват, или – още по-лошо – са подложени на прекаления стрес впоследствие да работят в сфери, които не харесват.
Доста младежи следват път, посочен от родителите им, в избор на професионална реализация. „При седмокласниците този избор доста често е неуверен и се извършва главно с помощта или изцяло от родителите. За съжаление те често проектират себе си – това, в което те са добри, или там, където могат да помагат на детето. Това вкарва детето в роля да осъществява чужди мечти и може да доведе до демотивация за учене“, отбелязва Младен Владимиров.
Съветът му към родителите, когато насочват децата си към професия, звучи като притча:
| Винаги разказвам историята за един човек, който видял пеперуда, която се мъчела да разкъса пашкула си. Човекът се навел и разкъсал пашкула с идеята, че помага на пеперудата, но тя започнала да се влачи, без да може да лети. Човекът не знаел, че усилието да разкъса пашкула е необходимо за да заякнат крилете на пеперудата. |
Човек и сам често може да се обърка при избора на професия, особено ако се влияе от близките си или избира това, което е перспективно, доходоносно и модерно в момента. В крайна сметка попада на професията „случайно“ и вероятността да е сбъркал е много голяма. Друга често срещана заблуда е да знае с какво искат да се занимава, да положи много усилия, за да придобие необходимите знания и умения, и когато стигне до момента на реализация, да се окаже, че това не е неговата желана професия.
„И двете ситуации са много типични и в основата си с един и същ проблем: липсата на информация, която задължително трябва да съберем, преди да решим какви искаме да станем. Защото зад отговора на този въпрос стои много работа“, обобщава Емилия Зафираки.
Потърси в мрежата
Сега младежите могат да изберат професия, докато лежат в леглото – в интернет има десетки сайтове и центрове и консултанти за кариерно ориентиране, безплатни или платени. Отделно, могат да се намерят поредица от съвети и планове как да се премине през процеса на избор. Изборът е личен – част от семействата следват съвета, че въпреки изобилието от информация опознаването на себе си не е лесна задача и е важно детето да бъде подпомогнато от професионалист, кариерен консултант. Други смело пристъпват към мрежата, разчитайки на собствената си преценка.
„Дневник“ обобщава част от възможностите онлайн:
Порталът на Министерството на науката и образованието е направен от психолози специалисти в областта на кариерното развитие, безплатен е за потребителите и интуитивно ги води към отговора на въпроса „Какъв искам да стана?“. За начало младежите ще научат повече за себе си, докато попълват въпросници за кариерно ориентиране. В края на анкетата получават доклад с оценка на интересите, способностите, предпочитанията и ценностите, което ги приближава до една или повече от обособените 12 професионални групи. В доклада с резултатите има и информация за професиите и профилите, които отговарят на интересите им, както и предложения в какви висши училища да продължат образованието си.
Четирите въпросника съдържат до около 100 въпроса и имат за цел да синтезират степента на професионалните интереси и способностите на ориентиращия се ученик. Порталът предлага и възможности за разговор с кариерни консултанти във всеки областен град в България. Консултацията е безплатна.
„Знам.бе„
Платформата „Знам.бе“ – частен проект, създаден през 2019 г. от Ангел Георгиев и Виктор Балабанов, също предлага безплатно кариерно ориентиране чрез попълване на анкета.
Най-лесно е, ако си отговориш на въпроса: Какво бих правил, дори без да ми се плаща?
„Отговорът на въпросите е първата крачка в ориентирането, защото дава насоката. После младежите могат да прочетат повече в интернет за всяка една от професиите в насоката, която им е интересна, и евентуално да научат за професии, за които не са чували досега и които биха им били интересни“, обясни пред „Дневник“ Ангел Георгиев, който е учител по информационни технологии. По думите му най-важното е младите хора да си дадат сметка какви са техните предпочитания и интереси и оттам да тръгнат да търсят своята професия: „Най ще им е лесно, ако си отговорят на въпроса: „Какво бих правил, дори без да ми се плаща?“.
В момента платформата прави онлайн „Въпросително Турне“ от 10 града в страната, като целта е специалистите в екипа да дадат отговор на 10 особено важни въпроса за учениците от 8 до 12 клас, които мислят за следващата стъпка в живота си. Събитията ще се излъчват онлайн безплатно до всеки, който се регистрира предварително тук.
„Знам и мога“ – платформата „Знам и мога“ също предлага тестове за професионално ориентиране, както и консултация с кариерен консултант, като услугата е платена. Фондация „Хестия“ също има тестове за професионална ориентация, както и повечето консултантски фирми за образование в чужбина. Общото между всички тестове е, че се опират на отговора на въпроса за личностните качества, особености и предпочитания на човека.
Подробно описание на процеса на кариерно планиране може да се намери в сайта „Какви да станем“ – инициатива и продукт на „Джобтайгър.бг“.
Преди да тръгнеш за чужбина
Повечето световни университети също предлагат на кандидат-студентите си тестове за кариерно насочване. То се състои основно от две различни и донякъде последователни стъпки – преди кандидатстването и за вече учещи студенти, разясни пред „Дневник“ Полина Жечева, консултант за висше образование на „Интеграл“ и ръководител на специализиран курс за кариерно ориентиране.
Предварителният тест е част от процеса на кандидатстване и прием за дадена специалност за университетите в Нидерландия, като за различните университети може да е по избор, задължителен без обвързващ резултат или задължителни с обвързващ за приема резултат. В повечето университети този тест е по-скоро за информация за кандидата, на базата на която да прецени дали да се запише в специалността, която е избрал, ако резултатът покаже, че не е подходящ за желаната от него специалност.
В Германия голяма част от университетите искат да видят доказателство, че кандидатът е направил признат от тях тест за професионална ориентация. Той е безплатен и резултатите нямат значение. Важно е университетът да е видял, че кандидатът е направил теста, знае дали е подходящ за съответната специалност, за да може да вземе сам за себе си информирано решение дали да се запише в нея или не след евентуален прием.
„Нещо, което се предлага като кариерно ориентиране на място в университетите, са кариерните центрове, които помагат на кандидатите с намирането на стажове. Също така във Великобритания в някои програми има застъпени модули за професионално развитие още първия семестър, в които студентите изготвят план за развитие, който да следват, получават съвети и помощ за изготвяне на CV“, обясни Полина Жечева.
„Интеграл“ предлага кариерен навигатор и тест за определяне на академичните интереси. Той мери едновременно колко е добър кандидатът за сферите, които го интересуват, но в същото време му дава идеи за области, които са подходящи за показаните от него интереси, умения и наклонности. В курса, който Жечева ръководи, се предлага британският MyUniChoices, смятан за един от най-добрите и точни помощници за кандидат-студента.
Източник: „Дневник“
Прегледана: 57603