Близо 60% от българите тълкуват неправилно понятието „джендър“ като синоним на „гей“, а около една пета от тези 60% открито признават, че за тях това е обидна дума. Един от всеки пет е информиран за действителното съдържание на понятието.
Това показват данните от национално представително проучване, реализирано в края на 2019 г. от агенция Ноема, сред 963 души. Основната му цел е да осигури надеждна информация за обществените нагласи спрямо ЛГБТИ хората в България. Общността извежда като най-спешни приоритети гарантирането на правата за сключване на брак/ регистриране на партньорство и съвместно родителство на еднополови двойки, равенство по Конституция и приравняване на наказанията за хомофобски и трансфобски престъпления към тези за останалите престъпления от омраза.
Над половината от българите са напълно съгласни, а още една четвърт са общо взето съгласни, че човешките права трябва да бъдат гарантирани на всеки, независимо от сексуалната ориентация и полова идентичност. Така общо подкрепящите това твърдение съставляват 79% от анкетираните.
Половината от респондентите не са наясно дали Конституцията на страната реално признава равенството на ЛГБТИ хората, или не. Други 24% считат, че Конституцията гарантира равенство, докато 26% разбират, че равенството не е гарантирано, показват още данните. Един от примерите за липса на равни права е уредбата на брака, който в Конституцията е ограничен до съюз между мъж и жена. От това произтичат редица последствия за не-равно третиране на хомосексуалните хора в България.
Съществени дялове от българите не се чувстват добре информирани по основни въпроси, свързани с ЛГБТИ хората, като сексуалната ориентация и половата идентичност често се смесват. Значителна част не са наясно с разликата между сексуална ориентация и полова идентичност и като последствие смесват хомосексуалността със смяната на пола, трансджендър с не-бинарен, хомосексуален с не-бинарен. Най-слаба е информираността, свързана със специфични термини като „джендър“, „трансджендър“ и „интерсекс“.
Проблемът с тормоза над ЛГБТИ хората в България се оценява като сериозен в една или друга степен от мнозинството респонденти. Най-голям консенсус е налице по отношение на тормоза в училище (68%), на обществени места (65%), при търсене на работа (63%) и на работното място (61%). Три четвърти от респондентите подкрепят хомофобските и трансфобските мотиви при извършване на нападения над личността да търпят същите санкции от закона, както и останалите престъпления от омраза. Наказателният кодекс, в сила към днешна дата, не включва сексуалната ориентация и половата идентичност или изразяването на пола като признаци, на основата на които се извършват престъпления от омраза – реч на омразата и други престъпления.
Обнадеждаващи данни идват и по отношение на образованието. Повече от половината анкетирани (58%) гледат позитивно на включването на информация за ЛГБТИ хората в учебната програма, с преобладаващи оценки за подходящия период между 5-и и 7-и клас. Едва 21% са на мнение, че не трябва да се говори за това в училище. Нагласите към специфично здравно, полово и репродуктивно образование за ЛГБТИ младежи в училищата също са преобладаващо позитивни (45% са положително настроени, а 29% са против).
Източник: „Марица“
Прегледана: 55264