Криворазбраната драматизация: Национален подем и поумняване

0

В тази тържествена вечер, когато дълбаем тикви за фенери, успоредно с това се готвим и за Деня на будителите, та в неделната сутрин да си поразбудим малко от малко народната свяст. 
Едни се будят с бира и шкембе, други спят като тулупи до обяд, ние пък се будим с възрожденски мотиви и си ги приготвяме от вечерта, за да не сънуваме вещици и разбойници, а национален подем и поумняване. 

***
Затова разлистихме славната българска история на националното ни възраждане и се спряхме на една личност, за да драснем няколко реда на поколенческа признателност – няколко неизчерпателни думи за личността и делото на Добри Войников (1833 – 1878). 
Той ни е и малко колега, три години издава в Румъния емигрантския вестник „Дунавска зора“ (1867 – 1870), чието мото било „Вестникът на волните хора“. Там пише и доста интересни фейлетони – не така живописни като Ботевите примерно, но доста прогресивни и показателни за духа на времето. 
Войников е български възрожденец, учител, педагог, литератор, журналист, пръв български режисьор и автор на пиеси, най-известната от които – „Криворазбраната цивилизация“. Тази пиеса в нашия съвършено различен век доста измъчва днешните ученици с непонятния си език, по-труден и от този в „Под игото“. А пиесата е чудесна и има какво да каже в наши дни. Пък навремето си преди Освобождението предизвиквала истински фурор сред жадните за културни зрелища българи.
Не само той, но всички възрожденци от онова време пишат с ужасно много турцизми, славянизми, франкизми и всякакви европейски думички. Причината е била, че много от необходимите понятия просто не са съществували на български. Отделно от това, в различните области на държавата се говорят абсолютно различни наречия, литературен език няма, тепърва трябва да се създава. 
И нашите славни предци будители хванали мотиките и почнали да разкопават националната литературна почва.
А ние, благодарните потомци, днес си представяме какви гигантски духовни и интелектуални усилия са положили Вазов, Славейков и възрожденците, за да създадат литературен български език, на който днес пишем сума ти глупости или дори някои полезни четива. Въпросът е, че дори за най-голямата глупост, за да я изрази човек, му трябват работещ език и понятиен апарат. 
Ние днес ги имаме тези атрибути дори доста добре развити. Българският език е чудесен и може да изрази всичко, никому дори не хрумва да оспорва това, че да се налага Дядо Вазов да защитава езика от хули гадки. 
От днешна гледна точка тия будители не изглеждат толкова различни и непримирими един с друг – а навремето доста са си мерили шпагите. Примерно пиесите „Райна Княгиня“ и „Иванку – убиецът на Асеня“ днес ни звучат сходно и можем лесно да ги объркаме коя на кой автор е (ако въобще ги знаем). Но навремето Петко Славейков написал, че „Иванку“ на Друмев е „капитална пиеса“ и още други възторжени оценки. 
И Войников просто се умопомрачава, пише в отговор до списанието на Славейков дълга унищожителна контрарецензия за „Иванку“, доста дребнава впрочем. Защо – защото Славейков похвалил Друмев, което автоматично поставя под съмнение ореола на Войников като пръв наш театрал и театровед. 
Войников също така е съучредител на Българското книжовно дружество (днес БАН).
Но и тая работа с висшата наука и просвета не се е минала без междуособици. В един фейлетон от онуй време (1868) Войников описва Христо Георгиев като безскрупулен и безсъвестен крадец от парите за национално освобождение. (Христо е на Евлоги брат му; двамата, с чиито пари е създаден Софийския университет.)
Така че тия будители, както са будели народа, така са се боцкали и едни други, като разбира се – не на всеки е даден съвсем чист косъм и то в мътни времена. 
Но изглежда покрай глупостите и междуособиците все пак и будителската работа е вървяла, за което пак – хвала, чест и признателност. 
За днешните българчета, които се измъчват с езика на възрожденците, особено полезни са адаптации като телевизионната версия на „Криворазбраната цивилизация“. Ето това е един успешен пример за хубава адаптация, която „превежда“ класиката, без да я лишава от колорита и настроението. 
Така че по вечния „въпрос“ – трябва ли да се превежда класиката – трябва непременно, ала не знам дали има кой да я свърши, без да си остави ръцете. Това не е работа за един човек и малко време – искат се продължителни, колективни и правилно насочени усилия. 
А между другото – „Криворазбраната цивилизация“ е актуална с още нещо. Тя е пиеса колкото за едните, толкова и за другите. Колкото са смешни маймунските подражатели на западните моди, толкова са изостанали „традиционалистите“, които заедно с „цивилизацията“ отхвърлят и цивилизацията. 

Автор: Г-н Балев

Източник: „“СЕГА

Прегледана: 56487

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече