Реалността: Близо 850 милиона души в света гладуват, а се изхвърлят над милиард тонове храна

0

Близо 850 млн. души в света гладуват по данни от днес. Световната програма за прехрана на ООН тази година получи Нобеловата награда за мир и беше присъдена заради усилията за борбата ѝ с глада на фона на общото разхищение. На този фон всеки европеец изхвърля 173 кг. храна годишно, което прави 88 милиона тона храна в боклука на Европа. И повече от милиард тонове храна в общия световен боклук, информира БНТ.

Оказва се, че най-голямото разхищение на храна не идва нито от ресторантите, нито от магазините.

Росен Василев, фондация за биологично земеделие „Биоселена“: „Най-голямото разхищение всъщност се случва в домакинствата, в нашето ежедневие. Малките количества, които всеки ден ни се случва да се наложи да изхвърлим – за нас това е малко количество, не струва много“.

Но събрано с малките количества на всички останали семейства – то би изхранило 3 милиарда души.

Това, което не осъзнаваме, е че когато изхвърляме храна, ние всъщност изхвърляме и вода. Като например ако не изядем 1 кг. шоколад, който сме купили, ние изхвърляме 17 196 литра вода. Но кой изхвърля шоколад?! Може би примерът не е достатъчно точен. Нека да видим – ако изхвърлим 1 кг. ориз, това означава, че на боклука отиват 2495 литра вода.

Неизядената храна в ресторантите обикновено не отива в контейнера.

Стела Вилхемова, управител на заведение във Видин: „Ако евентуално остане храна, която е неизядена, я събираме и я даваме на животните“.

И в кухнята на Елица рядко се стига до изхвърляне на храна. Може би, защото семейството и е 6-членно.

„Рядко имаме остатъци от храната, всичко се оползотворява“, сподели Елица Атанасова.

Или защото прекрасно знаят как да планират менюто вкъщи. Такъв е основният съвет на експертите. Но преди него има още един:

Росен Василев, фондация за биологично земеделие „Биоселена“: „Не пазарувай, когато си гладен. Много полезно се оказва да пазаруваме със списък“.

И да четем внимателно етикетите, преди да бързаме да изхвърлим.

„Има едни думички или „Най-добър до“ или „Годен до“. Ако е „Годен до“, това значи, че не бива след този срок да се консумира продуктът, тъй като той може да бъде опасен за здравето. Ако е с етикет „Най-добър до“, това е един препоръчителен срок, но той не става негоден в следващия ден“, заяви Росен Василев.

Но ако въпреки всичко някой се поддаде на изкушението и препълни количката си, един съвет остава универсален.

„Можем да намерим начин да я споделим със съседите или с нуждаещи се“, смята Росен Василев.

За някой това би струвало много повече, отколкото сме платили.

Въпреки добрите намерения на някои от супермаркетите, остава една административна трудност, която им пречи да даряват храна свободно. На всеки продукт трябва да има етикет „Не подлежи на продажба“. Търговците споделят, че това е допълнителен разход за тях и по-скоро обезсърчава даренията, отколкото обратното.

Въпреки това начин винаги има, доказват го примери като един столичен ресторант. Собствениците му пожелаха да останат анонимни, но те са решили всяка вечер да събират останалата храна и да я раздават на нуждаещите се пред ресторанта.

Източник: Dunavmost.com

Прегледана: 58554

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече