„Животът продължава“ и „не ни надиграха“. И така вече 15 години

0

И какво от това, че не ни надиграха? Или поне – според разбиранията на хората от БФС, треньорите и футболистите ни – не са ни надиграли.

Явно за тях това някой да се нареди спокойно и организирано срещу теб, да има стабилна защита и вратар, след което да си вкара положенията, не е надиграване. Да те бият с два гола разлика (три до последната минута) на твой терен, не е надиграване.

На кого всъщност му пука кой как е играл, когато на таблото пише 1:3, едните се готвят за решаващ мач през ноември за европейско, а другите разсъждават какво пак не е стигнало?

И така, вече 15 години. Не може ли веднъж ние, без да надиграем някого, да вземем да го победим.

Утрото след 1:3 от Унгария и изпуснат голям шанс поне да си осигурим един последен мач за място на Евро 2021, който пак щеше да е у дома срещу Исландия, не е по никакъв начин непознато като усещане. Този филм го гледаме повече от десетилетие.

След мача Емо Костадинов отново, както винаги, ни каза, че „животът продължава“. Треньорите и играчите се обединяват, че „не ни надиграха“.

Някой друг ръководител мъдро отбелязва, че футболът е игра, в която няма никаква логика. Ние играем, те вкарват головете.

Това последното е такава глупост, че сме длъжни да го коментираме. „Футболът няма логика“ може да каже някой в Ливърпул, след като паднаха от Астън Вила с 2:7 – така стана миналата неделя. Защото това просто не се случва – от три години имат общо 4-5 загуби, сега ги разпиляват с такъв погром. Ето в това няма логика. Манчестър Сити да падне от Лестър с 2:5 няма логика. Или Байерн с 1:4 от Хофенхайм.

За отбор, който от 17 мача има една победа, да падне от Унгария си е напълно логично. И не е малшанс.

За национален състав, който от 15 години има 4 запомнящи се мача и победи – над Швеция, Холандия, Румъния, Чехия, и то все в срещи без влияние върху крайните класирания в квалификации, няма нищо по-логично от това да загуби снощния мач. Важен, ключов мач, ние взет нямаме от квалификациите за Евро 2004. Говорим за двубой под напрежение, с пряко влияние срещу директен съперник. Кръстопътен мач.

Това са реалностите, казва Георги Дерменджиев. Така е. Дразни обаче, че това го слушаме 15 години, но не правим нищо да се променят тия реалности. Хората се стягат за първенства, ние си живеем в света, в който малшансът ни пречи и не са ни надиграли.

Тъжното е, че като цяло ние аргументи срещу отбори като Унгария нямаме много. Говорим за отборни аргументи и такива на модерната игра. Имаме примерно Тодор Неделев с неговите уникални визия и техника. Те нямат такъв, ама не им и трябва. Имат план, отбор, стратегия, организация. Уверени са в това, за което са пуснати на терена.

Ние имаме някакви индивидуални проблясъци. Но нямаме гръбнак на отбора, не знаем кой ни е титулярният вратар и коя ни е основната двойка централни бранители. Нито пък основната комбинация халфове. Да, имахме и обективни проблеми с травми за този мач.

Но пак се видя нещо по-глобално – нямаме план В, когато колата тръгне да се обръща и изоставаме в резултата, а е спорно дали и план А изобщо съществува. Защото при 0:0 нямаше и искра от тази агресия и амбиция в атака, която видяхме след 0:1. За какво бяхме излезли на терена? Да „клатим“ и да се надлъгваме ли?Виж ощеПлан „Съживяване“ и 2 милиарда евро, които трябва да бъдат оправдани в София

Унгария не е нещо особено като отбор. Но да се върнем на стратегията. Те след провала си за Евро 2008 правят такава, наливат 2 милиарда във футбола от ниво региони, клубове, до националния отбор. Градят стадиони и налагат методика, копирана от германците.

И ето – днес изкарват играчи за Бундеслигата, вкарват отбори в Шампионска лига, бият ни „по дънки и балтон“ в София, без даже да играят добре – по думите на треньора им. Без да са нещо особено, нека си го кажем направо. Снощи не видяхме някакъв невероятен отбор с възхитителни изпълнения. Но си тръгнаха с резултата, за който дойдоха.

Ние си говорим за малшанс, вратарят им бил спасил всички положения. Те реално бяха 2-3, ако трябва да сме честни. А и той, вратарят им, преди 2 месеца игра полуфинал в Шампионската лига. Той не е случаен. И съотборниците му това очакват от него, да спасява. Това не е малшанс. Това е качество.

Ние треперим при всяко центриране, от 10-12 такива в последните три мача тази есен ни вкараха четири гола. Ние и 50 пъти да центрираме в един мач, я стигнем до 1-2 опасности, я не. За гол не говорим. И това не е малшанс. Тенденция е вече.

Да нямаш срещу отбрана от трима яки и големи централни защитници един умен и силен физически номер 9, който с гръб към вратата, с битка високо за първа топка, също не е малшанс. Особено пък след 0:1, когато вече няма и за какво да играеш на сигурно.

И още повече, когато имаш идеален такъв човек, който освен другото е и вероятно най-добрият играч в българското първенство от поне два сезона – Димитър Илиев. Показаха го на скамейката, загърнат в анцуга. Сигурно го пазим за важния мач с Финландия в неделя. 

Играчи от Бундеслигата да бият футболисти на отбори-средняци у нас (а имаме няколко такива, че бяха и титуляри) – и това не е малшанс. Но ние си въртим латерната все около липсата на късмет, около „не са ни надиграли“ и „съдията това и онова“.

За главата на рибата нещата вече са до болка ясни. От 2005-а, когато това ръководство взе властта, „животът все продължава“. Класиране на голямо първенство нямаме и не се очертава да имаме.  С колко отбора трябва да направят европейското, че да стигнем до него? То сега е в такъв формат, че някой измежду Грузия и Северна Македония ще иде. От 55 членки на УЕФА, 24 се класират. Това си е почти половината.

Ние пак сме пред телевизорите. Стигахме до последни места в групи от квалификации, биха ни насред София новосъздадени отбори като Косово, Черна гора, кой ли не.

И вече 15 години за националния отбор животът все си продължава. Виж, да се налага да слушаме едно и също от ръководители, които „ще преспят и ще мислят“ след поредната тъжна загуба – ето това вече е малшанс.

И за футбола, и за всички нас.

Автор: Динко Гоцев

Източник: Dir.bg

Прегледана: 63948

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече