Ковид ефект: По-празни или по-евтини: как мегаполисите ще реагират на пандемията

0

Епидемията от новия коронавирус и последствията от нея създадоха много новини за това как жителите им напускат големите градове, за да започнат нов, по-здравословен живот в по-малките селища и селските райони.

Мегаполисите в развити икономики, като Лондон и Ню Йорк, са особено уязвими на такива тенденции поради изключителната си гъстота и разчитане на обществения транспорт.

Те растяха постоянно през последните три десетилетия, въпреки че са скъпи и претъпкани, защото могат да компенсират тези недостатъци с несравнима перспектива за доходи и оживен културен живот.

Сега вирусът засегна пазара на труда и услугите. Историите за жителите, които заминават за второстепенни градове и селски райони за повече пространство и по-ниски рискове за здравето са истински, но реалността е по-сложна, коментира анализаторът Джон Кемп пред „Ройтерс“.
Всичко, което трябва да знаете за:Коронавирусът (4140)

Мегаполисите винаги са били претъпкани, нездравословни места, податливи на инфекциозни заболявания. През 17-и и 18-и век в Лондон е било толкова зле, че са умирали повече хора, отколкото са се раждали в града – населението се е увеличавало само поради постоянната вътрешна миграция от други части на Великобритания.

Същото се отнасяше и за други исторически мегаполиси, включително Древен Рим и ранномодерния Неапол, Париж, Калкута, Бомбай и Манчестър. Постоянната вътрешна миграция компенсира извънредно високите нива на смъртност, които са много по-високи, отколкото в по-малките градове и селските райони.

Съвременните мегаполиси са по-здравословни, макар и податливи на епидемии. Но те все още разчитат на постоянен приток на по-млади мигранти, вътрешни и международни, за да заменят напускането на по-възрастните жители, които търсят по-евтини и просторни места за живеене.

Населението на Лондон от началото на 19-и век до момента
Населението на Лондон от началото на 19-и век до момента

Населението на Лондон се е увеличило с 1.5 млн., или 21%, от 2004 г. насам, въпреки нарастващите цени на имотите и все по-претоварената транспортна система, заради прииждащите млади работници и международни мигранти.

Ако вирусът и други епидемични заболявания в бъдеще създадат натиск за по-малка плътност на населението, мегаполисите ще трябва да компенсират това, като поевтинеят, поне за известно време.

Развиващите се пазари

В страните с ниски и средни доходи процесът на урбанизация е все още на относително ранен етап, подобно на градовете в Европа и Северна Америка през 19-и и началото на 20-и век.

Подобно на предшествениците си в Европа и Северна Америка, бързорастящите мегаполиси в Латинска Америка, Африка и Азия вероятно ще наблюдават продължителен прираст на населението въпреки епидемията.

Разликата в доходите и заетостта между мегаполисите и други области е по-голяма, има по-малко възможности за работа от разстояние, а структурата на населението е много по-млада.

Същият натиск, който стимулира миграцията към Лондон, Париж, Манчестър и Ню Йорк между 18-и и началото на 20-и век, въпреки здравословните им проблеми, ще продължи да стимулира урбанизацията на развиващите се пазари.

За периода юни 2018 г. - юни 2019 г. Лондон е загубил близо 30 000 души на възраст 30-39 години, и близо 20 000 на възраст 40-49. Прави впечатление и големият брой напуснали малки деца (близо 30 000 на възраст 0-9 години и тийнейджъри), което показва, че семейства напускат столицата в търсене на повече спокойствие и пространство. Тази загуба е отчасти облекчена от притока на над 45 000 души на възраст 20-29 години. Данните са само за вътрешна миграция.
За периода юни 2018 г. – юни 2019 г. Лондон е загубил близо 30 000 души на възраст 30-39 години, и близо 20 000 на възраст 40-49. Прави впечатление и големият брой напуснали малки деца (близо 30 000 на възраст 0-9 години и тийнейджъри), което показва, че семейства напускат столицата в търсене на повече спокойствие и пространство. Тази загуба е отчасти облекчена от притока на над 45 000 души на възраст 20-29 години. Данните са само за вътрешна миграция.

Следователно епидемията вероятно ще има най-дълбоко въздействие върху мегаполисите и други първични градски центрове в икономиките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), като ще има далеч по-малко въздействие извън зоната на ОИСР.

Движение на населението

Големите първични градове могат да се разбират правилно само като част от свързана система със съседни региони, а в случая на глобалните мегаполиси – с други държави.

В случая с Лондон градът има постоянна външна миграция на жители на възраст над 30 години, която се заменя с приток на нови млади жители и международни мигранти.

Между 2004/05 г. и 2018/19 г. населението на Лондон се увеличава средно със 102 000 годишно, според Службата за национална статистика на Великобритания. През периода населението на града отчита естествен прираст от 77 000 годишно, като нетната вътрешна миграция добавя още 25 000 годишно.

Градът постоянно губи население към други части на Великобритания, с нетен отлив всяка година. Но това е повече от компенсирано от нетния приток от чужбина.

Движението в населението на Лондон за последните 15 години. Увеличението е средно 102 000 годишно, по данни на Службата за национална статистика на Великобритания. Естественият прираст е от 77 000 годишно, а нетната вътрешна миграция - 25 000 годишно. Най-големи промени се наблюдават при напускащите града към други части на страната (отбелязано в жълт цвят), и международната миграция (в бяло).
Движението в населението на Лондон за последните 15 години. Увеличението е средно 102 000 годишно, по данни на Службата за национална статистика на Великобритания. Естественият прираст е от 77 000 годишно, а нетната вътрешна миграция – 25 000 годишно. Най-големи промени се наблюдават при напускащите града към други части на страната (отбелязано в жълт цвят), и международната миграция (в бяло).

Други мегаполиси показват подобни миграционни системи, привличайки млади мигранти – от други местни региони и в международен план, като същевременно губят по-възрастните жители към по-евтините райони с повече пространство и по-малко пренаселеност.

Въздействието на пандемията

В краткосрочен план епидемията и нейните последици вероятно ще окажат влияние както върху отливите, така и върху притоците в мегаполисите в напредналите икономики.

Вероятно ще се изострят опасенията за здравето и пренаселеността, като същевременно се засили желанието за повече пространство, което вероятно ще ускори съществуващия отлив на по-възрастните жители.

В същото време спадът в икономическата активност и възможностите за заетост, както и ограниченията за пътуване, вероятно ще забавят притока на по-млади вътрешни и чуждестранни мигранти.

По-празни или по-евтини: как мегаполисите ще реагират на пандемията

В ОИСР населението на мегаполисите вероятно ще намалее в краткосрочен план или поне ще расте по-бавно, отколкото преди епидемията. Извън ОИСР епидемията може да има малко въздействие, тъй като урбанизационният натиск е просто твърде силен.

Дали прекъсването на нарастването на населението в мегаполисите в най-напредналите икономики ще се окаже временно или по-трайно зависи от това колко бързо градовете могат да рестартират вътрешната миграция на младите и международните мигранти, за да компенсират загубата на по-възрастните си жители.

Премахването на международните карантинни ограничения и възобновяването на международната авиация очевидно ще бъдат от решаващо значение, както и възстановяването на пазарите на заетост в мегаполисите за по-младите работници.

Но на мегаполисите може да им се наложи да да станат по-евтини и по-достъпни за известно време, в сравнение с други региони, за да привлекат повече млади вътрешни мигранти и да намалят възможностите за по-възрастните жители да се изнасят.

Източник: „Дневник“

Прегледана: 64726

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече