Закъснява ли България с плана, с който да дойдат милиардите

0

Президентът на КНСБ България Пламен Димитров смята, че България закъснява с разработването на Националния план за възстановяване и устойчивост, стратегически документ, който трябва да доведе до конкретни резултати в множество различни сфери.

Възстановителният фонд на ЕС

За да получи средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, който е част от новия инструмент на ЕС – Следващо поколение ЕС , всяка държава членка на ЕС трябва да изготви стратегия и план за възстановяване. Този план трябва да съдържа мерки и реформи в области като конкурентоспособност, производителност, образования и умения, здравеопазване, заетост и икономическо, социално и регионално сближаване.

По думите на синдикалния лидер покрай занимаващите ни проблеми с политическото представителство, не си даваме сметка, че в следващите месеци до Коледа ясно трябва да бъдат формулирани исканията на бизнеса и на хората за ключови отрасли и да бъдат представени пред ЕК. Трябва ясно да се заяви какво ще се прави в ключови сфери, инвестиции в зелена и дигитална икономика, реформи на важни социални системи и ефективност на публичните услуги, смятат от КНСБ.

Димитров посочи, че разговорите по темата със социалните партньори при вицепремиера Дончев са на много начално ниво.

КНСБ дава своя принос с форумите, на които се правят анализи в различните сектори, отбеляза Димитров при откриването на форум на синдиката за анализ на социалния диалог в сектора на земеделието.

Какво се очаква от България

До октомври държавите от ЕС трябва да подадат първите национални планове за икономическо възстановяване от последиците от пандемията. Това каза още в края на месец май 2020 г. при представянето на проекта за Възстановителен фонд зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис.

В плановете, подавани до комисията, държавите ще трябва да уточняват как намеренията им преследват целите на ЕС за постепенното отпадане на употребата на изкопаеми горива в икономиката и за допълнителна цифровизация.Виж ощеЕвропейската комисия е възстановила на България близо 1 милиард евро

Държавите сами ще поставят целите и сроковете за изпълнение по проектите, подкрепени от фонда. Отпускането на средствата ще става на части, след успешното изпълнение на междинните цели.

ЕК предлага отпускането на сумите да бъде обвързано със състоянието на върховенството на закона във всяка от страните в ЕС.

До какви пари ще има достъп страната ни

Достъпът до големия пакет – за възстановяване и устойчивост, зависи от предложенията, които трябва да направим до април 2020 г. Ще бъдем бързи, ще бъдем едни от първите. Колкото по-бързо се представим, толкова по-добре. Това заяви на брифинг на 21 юли, часове след успешно завършилата среща на върха на ЕС, на която беше одобрен многогодишният бюджет и Фондът за възстановяване от общо 1.82 трлн. евро вицепремиерът Томислав Дончев.

Общият размер на безвъзмездното финансиране за страната ни е 24,385 млрд. евро. Освен средствата по Многогодишната финансова рамка (2021-2027), които ще са на обща стойност 16,9 млрд. евро, се очаква да заработи и новият план с антикризисни мерки на ЕС – Next Generation EU (Следващо поколение ЕС), с бюджет от над 12,3 млрд. евро.

Допълнително ще има достъп до изключително изгодно заемно финансиране в размер на 4,549 млрд. евро. Осигурен е допълнителен пакет от 200 млн. евро по линия на кохезионната политика за най-слабо развитите райони.

От почти 30-те млрд. евро средствата по т.нар. кохезионна политика са в размер на почти 9 млрд. евро, средствата за преки плащания (в земеделието) са в размер на 5 млрд. евро.

Още в началото на юни Дончев изтъкна, че това финансиране не е безусловно – акцентът му е справяне с икономическите последици от пандемията“ „Но има и силен реформаторски уклон, насочен към Зелената сделка, модернизация на икономиките, високи технологии и реформи.“

Какви са акцентите на екшън плана

Вицепремиерът Дончев маркира няколко акцента, сред които бъдещите мерки в посока енергийна ефективност, възобновяемите енергийни източници и развитие на технологии за съхраняване на енергия като пряко свързани с Европейския зелен пакт; иновациите, включително развитието на индустриални зони и цифровизация на публичния и частния сектор, образованието и науката.

Прегледана: 33576

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече