Медик: „Български“ коронавирус може да създава имунитет срещу COVID-19
Възможно ли е част от българите да имат имунитет срещу новия коронавирус SARS-CoV-2, без да са се сблъсквали точно с него? Да, смята пулмологът д-р Александър Симидчиев, който бе част и от медицинския съвет за коронавируса към правителството.
Той коментира темата пред „Нова телевизия“ вчера, а „Дневник“ потърси него и научни публикации по темата, за да обясни повече за тази теория.
Новият коронавирус SARS-CoV-2, причинител на болестта COVID-19, е един от няколкото коронавируси, които могат да заразят и хора. Повечето преминават леко, изключенията са две: тежкия остър респираторен синдром (SARS) и близкоизточния респираторен синдром (MERS). Нови изследвания обаче показват, че той има и по-близки „родственици“, един от които е преминал през прилепи в България още през 2008 г.
„Той явно циркулира в популацията на прилепите в България. Ако го има в популацията на прилепите, вероятно в дивеч и в домашни животни също може да бъде прехвърлен. Може дори да е имало контакт при хора, само че не е предизвикал заболяване. Но може да предизвика имунен отговор“, обясни доктор Симидчиев пред „Дневник“.
Експертът се позова на две изследвания. Първото е озаглавено Genomic characterisation and epidemiology of 2019 novel coronavirus: implications for virus origins and receptor binding, публикувано през януари в авторитетното списание The Lancet. Филогенетичният анализ в него показва, че вирусът, открит у прилепи в България, е много по-близък „родственик“ на SARS-CoV-2, отколкото са SARS и MERS.
Второто изследване – SARS-CoV-2-specific T cell immunity in cases of COVID-19 and SARS, and uninfected controls, показва, че съществуват Т-клетки (вид лимфоцити), които разпознават протеинови фрагменти, запазени сред животинските бетакоронавируси, и благодарение на това реагират на SARS-CoV-2, без заразените да са били изложени нито на него, нито на SARS преди. Изучаването на това как работят тези Т-клетки е жизненоважно за справянето с пандемията, смятат авторите.
„Това беше статията, която показва, че това, което теоретично говорех, е изследвано като възможност“, отбелязва д-р Симидчиев. „Фундаментът на това е, че, първо, е възможно да изградим имунитет, без да боледуваме. Когато това е от близкородствен вирус, какъвто в България е установяван още 2008 г., това е възможно да доведе до известно количество придобит имунитет“.
Така вирусът, разпространен сред прилепите в България, „ще предизвика достатъчно близкородствен имунен отговор, за да предпазва в известна част или известна част от населението. Това от моя гледна точка е една възможност да обясним защо пандемичният процес протича относително бавно и изгражда много малко групов имунитет. Защото ако част от населението така или иначе е невъзприемчиво, груповият имунитет ще се развива бавно чак след като се срещне чувствителен човек с вируса, а не такъв, който има имунен отговор, макар и не съвсем точно към новия коронавирус“, смята д-р Симидчиев.
„Това може да е една от допълнителните причини, заедно с бецежирането, заедно с мерките на НОЩ, които доведоха до относително бавно пълзене на епидемията, включително и сега.“
Вирусът, открит в България, се нарича BtCoV/BM48-31/BGR/2008 и е бил разпространен сред вид прилепи, наречени Средиземноморски подковоноси (Rhinolophus blasii). Приликата му със SARS е коментирана в статията Genomic Characterization of Severe Acute Respiratory Syndrome-Related Coronavirus in European Bats and Classification of Coronaviruses Based on Partial RNA-Dependent RNA Polymerase Gene Sequences още през 2010 г.
В нея се отбелязва, че SARS и „българският“ коронавирус си приличат повече, отколкото SARS и вирусите, открити в прилепи в Китай. Нещо повече: „българският“ вирус може недвусмислено да бъде определен като още един от познатите видове SARS CoV, пише в текста. Приликата на BtCoV/BM48-31/BGR/2008 с новия коронавирус е регистрирана още в Investigating the genomic landscape of novel coronavirus (2019-nCoV) to identify non-synonymous mutations for use in diagnosis and drug design.
Източник: „Дневник“
Прегледана: 100246